Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от председателяС. А. по адм. дело № 4832/2021
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Лотос 2004“ ООД – гр. Благоевград чрез процесуалния представител адв. Г. С. срещу решение № 249/15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 954/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за принудителна административна мярка № ФК-С693-0406609/08.10.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект – магазин за осветителни тела, находящ се в гр. Банско и забрана за достъп до него за 14 дни“. Конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК не са изложени, а е преповторена голяма част от първоинстанционната жалба, но от изложението на касационната жалба може да се направи извод за оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон настоящият съдебен състав е длъжен да извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Твърди се, че от събраните по делото писмени документи се стига до обоснован извод, че процесната заповед е немотивирана. Касаторът счита, че е нарушен и принципа на пропорционалност предвид, че законодателят е предвидил действието на ПАМ да бъде преустановена, ако в процеса на действие на оспорения ПАМ, се наложи допълнителна санкция, изразяваща се в наказателни постановления, срокът за налагането на които не е изтекъл, и ако евентуално те се заплатят в законоустановения срок, няма да се налага изпълнения на ПАМ, като се твърди, че в конкретния казус жалбоподателят е бил лишен от такава възможност, а това предполага, че и самата ПАМ може да не бъде налагана, ако се наложат допълнителни административни глоби. Иска се отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. С..
Ответникът по касационната жалба началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез юриск. Б. В., я оспорва като неоснователна, а обжалваното решение иска като правилно да се остави в сила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение да се остави в сила.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Лотос 2004“ ООД срещу заповед за принудителна административна мярка № ФК-С693-0406609/08.10.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект – магазин за осветителни тела, находящ се в гр. Банско и забрана за достъп до него за 14 дни“.
За да отхвърли жалбата на посоченото дружество срещу заповедта за ПАМ решаващият административен съд е приел, че същата е законосъобразно издадена от надлежно овластен административен орган, мотивирана е и е установено и доказано извършеното от търговеца нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство при контролна покупка от приходните органи – 3 бр. обикновени крушки на обща стойност 2,26 лв., платена в брой, съдът в тази връзка е възприел приетото от административния орган наличие на нарушение на чл. 118, ал. 1 във връзка 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС.
Относно продължителността на мярката първоинстанционният съд е приел, че определените в заповедта за ПАМ срок от 14 дни е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на неизпълнението на законовото задължение, поради което е прието в обжалвания съдебен акт, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е правилно постановено.
Първостепенният съд е описал и възприел правилно фактическата обстановка по делото относно установените факти и обстоятелства от приходните органи при извършената от тях проверка на търговския обект на 03.10.2020 г. и осъществена от тях контролна покупка на 3 бр. обикновени крушки на стойност 2,26 лв. Неиздаването на фискална касова бележка от фискалното устройство от търговския обект – магазин за осветителни тела в гр. Банско правилно и и в заповедта за ПАМ и в обжалваното решение е прието, че е налице нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, което е довело до издаване на административния акт на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС.
Обосновано съдът е изложил мотиви, че принудителната административна мярка се прилага, тъй като тя е преустановителна, с временен характер. Тази мярка се налага с превантивна цел за прекратяване и предотвратяване на нарушенията съгласно лимитативно изброените такива в чл. 186, ал. 1, т.1 от б.“а“ до б. „г“ ЗДДС. Фискалната касова бележка е задължителен документ при извършване на продажби на стоки и услуги съгласно чл. 118, ал.1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Нарушението е доказано чрез протокол за извършена от приходните органи проверка в търговския обект на дружеството в гр. Банско, като той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК и се ползва с материална доказателства сила съгласно чл. 50, ал.1 ДОПК и не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК, нито жалбоподателят го е опровергал с убедителни доказателства. Обстоятелството, че дружеството досега не му е издавана заповед за ПАМ, не лишава административният орган при извършено нарушение по чл. 186, ал.1 ЗДДС да издаде такава. Правилно е прието от решаващия съд, че ниската стойност на контролната покупка не освобождава административният орган от задължението му да наложи мярката, като в процесния случай е установена и разлика в касовата наличност. Приходните органи в тази връзка при проверката са установили фактическа наличност в касата 222,64 лв., а от фискалното устройство – 0,00 лв., т. е. разлика от 222, 64 лв.
Относно продължителността на срока правилно първоинстанционният съд е приел, че определеният в заповедта за ПАМ 14-дневен срок е постановен при съобразяване с принципа на съразмерност, като е взето предвид тежестта на извършеното нарушение. Същият срок е под максимума от 30 дни, определен с разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС. Освен това заповедта за ПАМ обосновано съдът е приел, че е мотивирана, вкл. и за продължителността на срока предвид, че административният орган изрично е посочил, че при определяне на срока на мярката е взето предвид местоположението на магазина, вида дейност и работното му време.
Посоченото в касационната жалба, че при проверката продавачката в обекта е извършвала дезинфекция и към момента на покупката тя е била в друг обект до пълното изсъхване на обекта, е обяснение, което правилно е прието за неубедително и от органа, издал заповедта и от съда. Като доказателства пред първостепенния съд са приети заповед № 1/01.04.2020 г. на един от управителите на дружеството, стопанисващо търговския обект за извършване на ежедневна цялостна дезинфекция на магазина, както и молба от 02.10.2020 г. на продавача Р. Х. поради здравословни причини магазинът на 03.1.2020 г. да бъде с работно време от 13 ч. до 15 ч, като по този начин жалбоподателят се е стремил да докаже, че извън работното време на посочения ден е извършената контролната покупка. При извършено нарушение административният орган е длъжен да наложи ПАМ, тъй като издаването на заповедта за ПАМ е в условията на обвързана компетентност, като само при определянето на срока на мярката органът действа в условията на дискреция. В случая представените в съдебното производство доказателства не водят до обратен извод, тъй като на първо място твърденията на жалбоподателя не са доказани убедително поради факта, че за да може да се закупят процесните крушки това означава, че магазинът е бил отворен, а обясненията, че още не е въведена касата на фискалното устройство, не следва да се приема като факт, опровергаващ установените факти на неиздаване на фискална касова бележка, тъй като това твърдение също е останало недоказано. В молбата за отпуск е посочено, че магазинът ще бъде отворен от 13 часа, а проверката на приходните органи е извършена в 12,15 часа, което още веднъж доказва, че са неоснователни твърденията на касатора, поддържани и пред първоинстанционния съд.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Б. В., на Национална агенция за приходите се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата касационна инстанция.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249/15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 954/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА „Лотос 2004“ ООД – гр. Благоевград да заплати на Национална агенция за приходите гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мадлен Петрова
/п/ Весела Павлова