Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пловдив, представлявана от директора Х. Г. Р., чрез пълномощника си гл. юрисконсулт П. срещу Решение № 1552/29.07.2016 г., постановено по адм. дело № 944/2016 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се становище, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт, каквото е изискването в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Претендират се разноски пред настоящата инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по делото – М. П. В. в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. Н. и писмена защита, чрез адв. Г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените по делото разноски.Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - Пловдив е разгледал предявения от М. П. В., иск срещу ОД на МВР - Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискала да и бъде заплатено обезщетение в размер на 200 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на НАХД № 887/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Установено от първоинстанционния съд е, че по силата на Наказателно постановление (НП) №72 от 09.02.2016 г., издадено от началник на 01 РУ „Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив на ищцата е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД. Това НП М. В. е обжалвала и с влязло в законна сила решение № 558/29.03.2016 г. по НАХД № 887.2016 г. на Районен съд - Пловдив наказателното постановление е отменено. За защитата си по делото В. е ангажирала адвокат Г., с която е сключила Договор за правна защита и съдействие от 15.02.2016 г., като въз основа на този договор е заплатила на адвоката сума в размер на 200 лв., което било отразено в него. Съдът е приел за безспорно, че В. действително е била защитавана по адвокат видно от мотивите на обжалвания акт.

Първоинстанционния съд в мотивите си е изложил съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според решаващия съд, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Пл се и на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Съдът е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски.

Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от В. иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от В. сума в размер на 200 лв. на адв. Г.. Видно е от Договор за правна защита и съдействие, представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд – Пловдив, образувано по предявената от В., чрез адв. Г. жалба срещу НП, сумата е заплатена в брой при подписването на договора. Наред с това, установява се че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита. Претендираните вреди са доказани частично по размер до 200 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по – горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, от ответницата по касацията следва да й бъдат присъдени направените по делото разноски – заплатен адвокатски хонорар за сумата от 1000 лв. съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2016 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделени РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1552/29.07.2016 г., постановено по административно дело №944 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА О. Д на МВР – Пловдив да заплати на М. П. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10 сумата в размер на 1000 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.