Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър срещу решение № 7454/30.11.2015 г., постановено по административно дело № 7751/2015 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЧР-33-23/01.07.2015 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Е. Г. Л.. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. И. се отмяна на обжалваното решение.
Ответната страна - Е. Г. Л., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение № 7454/30.11.2015 г., постановено по адм. дело 7751/2015 г. по описа на АССГ е отменена заповед № ЧР-33-23/01.07.2015 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Е. Г. Л..
Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки не са били налице, защото длъжността на Е. Г. Л. не е премахната като система от функции, задачи и задължения. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при липса на материалноправните предпоставки, посочени в нея.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЧР-33-23/01.07.2015 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Е. Г. Л. е издадена от компетентния орган, но от събраните по делото доказателства се установява, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Административният акт е постановен на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал.1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че тези фактически основания не са налице, тъй като функциите и задълженията за длъжността „главен експерт” в Главна дирекция „Регионални служби”, специализирана администрация при АГКК, заемана от Е. Л. са идентични с функциите и задълженията за новосъздадената длъжност „старши експерт” в Главна дирекция „Регионални служби”, специализирана администрация при АГКК, като наред с тях са установени различия в длъжностите, които не са съществени.
В съответствие със събраните по делото доказателства АССГ е приел за установено, че главния секретар на АГКК с докладна записка от 29.06.2015 г. е изготвил предложение относно необходимостта от трансформиране на длъжности в Главна дирекция „Регионални служби” (ГД РС) до изпълнителния директор на АГКК да се извършат структурни промени, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. Със заповед рег. № РД – 13-222/30.06.2015 г. изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е наредил промени, считано от 01.07.2015 г., като в т.1.2 от същата заповед преобразува 1 щатна длъжност „главен експерт” в Главна дирекция „Регионални служби”, Специализирана администрация в щатна длъжност „старши експерт” в Главна дирекция „Регионални служби”, Специализирана администрация. Според длъжностното разписание от 01.07.2015 г. в Главна дирекция „Регионални служби”, специализирана администрация при АГКК престава да съществува длъжността „главен експерт“, която е заеманата от Е. Л., като в Главна дирекция „Регионални служби”, специализирана администрация при АГКК е новосъздадена длъжността „старши експерт“. От извършеното сравнение на длъжностните характеристики на длъжността на ответника и тази на новосъздадената длъжност „старши експерт“, настоящият съдебен състав приема за правилно установеното от АССГ, че новосъздадената длъжност „старши експерт“ в Главна дирекция „Регионални служби”, Специализирана администрация при АГКК е натоварена с преобладаваща част от преките задълженията на съкратената длъжност „главен експерт” в Главна дирекция „Регионални служби”, Специализирана администрация при АГКК. Целта на двете сравнявани длъжности - закрита и новосъздадена, е еднаква – поддържане на актуална информация за дейността на Службите по геодезия, картография и кадастър (СГКК), подпомагане дейностите по усъвършенстване и уеднаквяване организацията на работа на отделните СГКК, подпомагане оптимизирането на процеса на работа в отделните служби. Основните отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите са запазени, като при длъжността „старши експерт” в Главна дирекция „Регионални служби” само са допълнени отговорности свързани със спазване на действащото законодателство и вътрешните правила при изпълнение на служебните задължения и носене на отговорности за спазване на вътрешния ред, което не е било извън обсега на задълженията и на „главен експерт” в Главна дирекция „Регионални служби”, тъй като липсата на изрично изброяване в отговорностите не означава, че действащото законодателство и създадените вътрешни правила и вътрешен ред, не следва да бъдат спазвани. На практика тези отговорности не са „нови” за длъжността „старши експерт“ в Главна дирекция „Регионални служби”, а са изведени като отделни отговорности. За новосъздадената длъжност се изисква минимална образователна степен „магистър”, с предпочитана специалност, по която е завършено образованието - право, а за съкратената длъжност изискването е било за висше образование с минимална образователна степен „бакалавър”, с предпочитана специалност, по която е завършено образованието – геодезия, като констатираните разлики са несъществени и не се отнасят до определящите за длъжността изисквания. При тези установени факти правилно АССГ е приел, че не е отпаднала необходимостта от съществуването на длъжността на Л. като система от функции, задачи и задължения, а само формално е заличена от длъжностното разписание като позиция.
Съгласно чл. 2 от ЗЗД администрацията осъществява своята дейност при спазване на принципите на законност, откритост и достъпност, отговорност и отчетност, ефективност, субординация и координация, предвидимост, обективност и безпристрастност. Според чл. 2, ал. 6 от ЗЗД администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите. В съответствие с чл. 18 от ЗДСл, изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Стабилитетът на държавната служба е гарантиран и изрично в чл. 81 от ЗДСл. Основната същност на държавната служба предполага именно стабилност и устойчивост, гарантиращи непрекъсваемост на функционирането на държавната власт. В случая извършените преобразувания, без да са настъпили същностни изменения във функциите и задачите на самата организационна структура като цяло, могат да бъдат определени като противоречащи на описаните принципи и целта на закона независимо, че са извършени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Като е достигнал до същия правен извод АССГ не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, които да обуславят отмяна на съдебното решение.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила.
Съобразно изхода на спора и пред настоящата инстанция е направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7454/30.11.2015 г., постановено по адм. дело №7751/2015 г. по описа на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.