Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).

Образувано е по касационна жалба на С. М., гражданка на Пакистан, срещу Решение № 6854 / 09. 11. 2015 г. по адм. д. № 6889 / 2015 г. по описа на Административен съд София – град – 14-ти състав.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е налице обоснован страх от преследване в страната си на произход. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на зам. председателя на ДАБ.

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя доказателства, че съпругът й е починал.

Ответникът – заместник – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представя актуална справка за обстановката в Пакистан. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на С. М., срещу Решение № 4784 / 10. 06. 2015 г. на заместник - председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила.

Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено...