Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], [населено място], площад [улица], представлявано от председателя А. Д., против решение № 700/09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 468/2015 г. по описа на Административен съд София-област.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [ЮЛ] против Заповед №РД-15-258 от 08.05.2015г., издадена от Кмета на община Д., с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, е наредено да се изземе от касационния жалбоподател общински недвижим имот, представляващ масивна сграда на един етаж с 4 стаи, застроен върху 1250 куб. м. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу атакуваната заповед на Кмета на община Д..
Ответната страна – кметът на община Д., чрез адв. Ц. М., с писмено становище и в съдебна зала моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът -[ЮЛ]-[ЮЛ] не изразява становище по жалбата.
Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на [ЮЛ] против Заповед №РД-15-258 от 08.05.2015 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено да се изземе от касационния жалбоподател общински недвижим имот, представляващ масивна сграда на един етаж с 4 стаи, застроен върху 1250 куб. м., строена за нуждите на читалището в кв. [наименование], парцел [номер]-[номер], 800 кв. м., идентичен недвижим общински имот, представляващ УПИ [номер] – [ЮЛ] от кв. [номер], по плана на [населено място] – разширение, целият от 977 кв. м., заедно с изградената в него едноетажна сграда [ЮЛ] с РЗП от 288 кв. м.
По делото е установено, че по отношение на горепосочения имот на 22.12.1970 г. е съставен АДС №[номер], като в последствие с АПОС № [номер]на община Д. като публична общинска собственост е актуван недвижим имот, представляващ УПИ [номер] – [ЮЛ] от кв. [номер], по плана на [населено място]-разширение, целият от 977 кв. м., заедно с изградената в него едноетажна сграда [ЮЛ] с РЗП от 288 кв. м.
С Решение № 5, взето по протокол № 1 от 17.01.1997 г., Общинският съвет Драгоман е предоставил читалищната сграда в [населено място] на [ЮЛ] за безвъзмездно стопанисване и управление, считано от 01.01.1997 г. на основание чл. 56 ЗС, чл. 12, ал. 2 ЗОС и пар. 3, ал.1 ЗНЧ и на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 27, ал. 2 ЗМСМА. Посоченото решение е било прогласено за нищожно с Решение № 1029/19.11.2014 г., постановено по адм. дело 990/2014 г. по описа на АССО, влязло в законна сила на 09.12.2014 г.
В обжалваното решение е посочено, че в заповедната книга на общината фигурира Заповед № РД-15-240/29.10.1997 г. на Кмета на община Д., с която на [ЮЛ] е предоставена за безвъзмездно стопанисване и управление, стара читалищна сграда построена през 1936 г. и дворно място от 644 кв. м., находящи се в границите на [наименование], считано от 01.11.1997 г. По делото обаче е представена и заповед на кмета на община Д., която е със същия номер и дата, но относно предоставяне на читалището на друг имот - масивна сграда на един етаж с 4 стаи, застроена върху 250 км. м., 1250 куб. м. строена за нуждите на читалището в кв. [наименование], парцел УП-[номер], 800 кв. м., считано от 01.01.1997г.
С. З № РД-15/21.01.2015 г. на Кмета на община Д., е било възобновено административното производство по издаване на заповед № РД-15-240/29.10.1997г. на Кмета на общината, в резултат на което посочената заповед е отменена. Тази отмяна е обжалвана по съдебен ред от настоящия касационен жалбоподател, по повод на което е постановено решение № 280/01.04.2015 г. по адм. д. № 82/2015 г. по описа на АССО, с което е отхвърлена жалбата на [ЮЛ] против Заповед № РД - 15-15/21.01/2015 г. на Кмета на община Д.. Изрично е посочено, че към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство съдебно решение горепосоченият съдебен акт не е влязъл в сила.
От правна страна съдът приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и при липса на основанията за прогласяване на нищожност.
Прието е, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, като в процесния случай се касае за имот-публична общинска собственост, който се владее/държи без правно основание. Посочено е, че и двете страни се позовават на Заповед № РД-15-240/29.10.1997 г. на Кмета на община Д., но от тази, която е представена от жалбоподателя, не се установява развило се производство по предоставяне на процесния имот именно на [ЮЛ]. Напротив, от текста на заповедта въобще не може да се установи на кой субект и с каква цел е предоставен описания имот. В следващия момент, от Заповед № РД-15-240/29.10.1997 г. на Кмета на община Д., представена от административния орган, се разбира, че на [ЮЛ] за безвъзмездно стопанисване и управление е предоставена старата читалищна сграда, построена през 1936 г. и дворно място от 644 кв. м., находящи се в границите на [наименование], считано от 01.11.1997 г. Последно посочената заповед обаче е издадена на основание решение № 5 по протокол № 1 от 17.01.1997 г. на Общински съвет Драгоман, който акт е обявен за нищожен административен акт по съдебен ред.
В заключение съдът приел, че по отношение на [ЮЛ] не е налице създадено по силата на закона или на страните правоотношение, което да представлява основание, оспорващият да владее или държи имота към момента на издаване на заповедта за изземване. Именно това са фактическите обстоятелстваа за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което жалбата на [ЮЛ] против Заповед №РД-15-258 от 08.05.2015г. на Кмета на община Д. е преценена като неоснователна. Решението е неправилно.
Както е посочено, с решение № 280/01.04.2015 г., постановено по адм. д. № 82/2015 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на [ЮЛ] против Заповед № РД - 15-15/21.01/2015 на Кмета на община Д.. Действително. Към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство решение горепосоченият съдебен акт не е бил влязъл в сила, но с решение № 9235/27.07.2016 г., постановено по адм. д. № 6511/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, е отменено изцяло решение № 280 от 01.04.2015 г., постановено по адм. д. № 82/2015 г. по описа на Административния съд София-област, като вместо това е постановено, че се отменя по жалба на [ЮЛ] заповед № РД - 15-15/21.01/2015 г., издадена от Кмета на община Д..
П. З № РД-15-258 от 08.05.2015 г., издадена от Кмета на община Д., с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, е наредено да се изземе от касационния жалбоподател общински недвижим имот, представляващ масивна сграда на един етаж с 4 стаи, застроен върху 1250 куб. м., е издадена както на основание прогласено за нищожно решение № 5 по протокол № 1 от 17.01.1997 г. на Общински съвет [населено място], в частта, в която се предоставя читалищната сграда в [населено място] на [ЮЛ], [населено място] за безвъзмездно стопанисване и управление, така и на отменената по съдебен ред Заповед № РД - 15-15/21.01/2015 на Кмета на община Д..
Както е посочено в решение № 9235/27.07.2016 г., постановено по адм. д. № 6511/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, от мотивите в Заповед № РД - 15-15/21.01/2015 на Кмета на община Д. не става ясна волята на административния орган, и по-конкретно, дали той поддържа нищожност на отменената Заповед № РД-15-240/29.10.1997 г. или на прогласеното за нищожно решение № 5 по протокол № 1 от 17.01.1997 г. на Общински съвет [населено място], което е от съществено значение както относно защитата на засегнатото лице, така и за преценката на съда. Още повече, че и административният съд е посочил в обжалваното в настоящото производство решение, че и двете страни се позовават на Заповед № РД-15-240/29.10.1997 г. на Кмета на община Д., но от тази, която е представена от жалбоподателя, не се установява развило се производство по предоставяне на процесния имот именно на [ЮЛ], а напротив: от текста на заповедта въобще не може да се установи, на кой субект и с каква цел е предоставен описания имот. В следващия момент, от Заповед № РД-15-240/29.10.1997 г. на Кмета на община Д., представена от административния орган, се разбира, че на [ЮЛ] за безвъзмездно стопанисване и управление е предоставена старата читалищна сграда, построена през 1936 г. и дворно място от 644 кв. м., находящи се в границите на [наименование], считано от 01.11.1997 г. Последно посочената заповед обаче е издадена на основание решение № 5 по протокол № 1 от 17.01.1997 г. на Общински съвет Драгоман, който акт е обявен за нищожен административен акт по съдебен ред.
Във връзка с изложеното следва, че от една страна оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-258 от 08.05.2015 г. на Кмета на община Д. е издадена въз основа на отменен по съдебен ред административен акт - Заповед № РД - 15-15/21.01/2015 г. на Кмета на община Д., а от друга страна заповедта е с неясни мотиви. Това е така, защото в нея органът се позовава на неистинска Заповед № РД-15-240/29.10.1997 г., посочвайки, че всъщност съществуват две такива заповеди с идентични номера и дата, но с различно съдържание. Същевременно, твърденето, че една от заповедите под този номер е неистинска не е доказано с годни доказателствени средства.
Горепосоченото е достатъчно основание за отмяната на Заповед № РД-15-258 от 08.05.2015 г., издадена от Кмета на община Д., с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, е наредено да се изземе от [ЮЛ] общински недвижим имот, представляващ масивна сграда на един етаж с 4 стаи, застроен върху 1250 куб. м.
Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е направил неправилна преценка на обстоятелствата по спора, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон.
Решението е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени атакуваната заповед на Кмета на община Д..
С оглед изхода на спора, разноски на ответната страна в настоящото производство – община Д., не се дължат.
По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 700/09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 468/2015 г. по описа на Административен съд София-област, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на [ЮЛ], заповед № РД-15-258 от 08.05.2015 г., издадена от кмета на община Д..
Решението е окончателно.