Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, представлявана от юрк.. А, против решение № 1757 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 669/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С него е отменена издадената от същия административен орган на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл заповед № РД–07–57/25.08.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Р. Х., считано от 25.08.2015 г., за длъжността "Инспектор" в Дирекция "Контрол" към Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, с ранг V младши.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, което съставлява касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба – Р. Р. Х., чрез пълномощника си по делото адв.. К, ангажира становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените в касационното производство съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Заключението на първоинстанционния съд е, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 108 ЗДСл и на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, като е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция

Между страните липсва спор относно факти. Те правилно са били установени от съда въз основа на събраните по делото доказателства.

Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, в чийто текст законодателят е установил самостоятелно основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването. Нормата на чл. 12, ал. 1 изр. първо ЗДСл дава възможност, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Мотиви за прекратяване на правоотношението не са необходими и задължителни. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Съгласно ал. 2 на чл. 12 ЗДСл, ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване.

Както беше посочено, основният спорен момент по делото е относно наличието на материалноправните предпоставки за упражняване правото на административния орган по чл. 12, ал.1, изр. първо във връзка с ал. 2 ЗДСл за едностранно прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, и по-конкретно представлява ли назначаването на Р. Р. Х. със заповед № РД-07-49/20.08.2014 г. на същата длъжност „Инспектор“ в същото звено на същата администрация „последващо постъпване на държавна служба“ по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДСл, обосноваващо започването на нов едногодишен срок за изпитване, или се касае за изменение на съществувало правоотношение, при което срокът за изпитване на се прекъсва и продължава да тече при така измененото правоотношение.

Като е преценил всички факти и обстоятелства от значение за решаване на спора и е извършил правилно тълкуване на приложимата материалноправна уредба, АС – Благоевград е мотивирал извод, че макар в случая формално да е налице предходно прекратено служебно правоотношение, не се доказва реално и същинско последващо постъпване на държавна служба. Този извод се споделя от настоящата инстанция.

Видно от доказателствата по делото, от 04.03.2014 г., когато ответната страна е назначена за първи път на държавна служба в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград на длъжност „Инспектор“ в Дирекция „Контрол“, до 25.08.2015 г. (датата на прекратяване на служебното ѝ правоотношение от органа по назначаване на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл с оспорената заповед) тя е изпълнявала без прекъсване трудовите функции на една и съща длъжност в рамките на една и съща администрация. Настъпилата със заповед № РД-07-48/20.08.2014 г. и заповед № РД-07-49/20.08.2014 г., считано от 01.09.2014 г., промяна на практика се изразява единствено в промяна на правното основание за назначаване и промяна в продължителността на работното време. Поради това съдът правилно е преценил, че не е налице „последващо назначаване на държавна служба“, а изменение на служебното правоотношение. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 1 изр. второ ЗДСл едногодишният срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл, в който органът по назначаване е разполагал с потестативното право да прекрати едностранно служебното правоотношение с Р. Р. Х., е изтекъл на 04.03.2015 г., поради което издадената на това основание заповед с дата 25.08.2015 г. правилно е преценена като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон.

Следва да бъдат споделени и мотивите на съда за противоречие на заповедта с целта на закона.

Както бе посочено, в разглеждания случай извършеното прекратяване на служебното правоотношение и едновременното му подновяване на същата дата със заповеди от 20.08.2014 г., считано от 01.09.2014 г., имащи за резултат назначаването на ответната страна на същата длъжност в същата администрация от същия административен орган сочат категорично на изменение на служебното правоотношение. Ирелевантна се явява правната форма и процесуалните средства, чрез които е постигнато това изменение. Назначаването на същата длъжност при промяна единствено на правното основание за това има за правна последица продължаване на срока за изпитване съгласно чл. 12, ал. 1, изр. второ ЗДСл. Предвид непроменения и непрекъсваем характер на служебните задължения, изпълнявани от Р. Х., органът по назначаване е имал възможността, предоставена му от закона, да провери в продължение на повече от 12 месеца, считано от първоначалното назначаване на служителката на 04.03.2014 г., нейните професионални качества и умения на заеманата длъжност, каквато е и целта на срока за изпитване по чл. 12 ЗДСл.

Един от основните принципи на функционирането на държавната служба е изведеният в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДСл принцип за стабилитет на служебното правоотношение като гаранция за непрекъсваемост и постоянство на държавната служба. Изрично посочените в закона изключения, включително това по чл. 12 ЗДСл, се прилагат при спазване на строго регламентираните изисквания и предпоставки за това, които не позволяват злоупотреби от страна на органа по назначаване при прекратяване на служебното правоотношение.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че доказателствата по делото безспорно установяват изпълнение на служебните задължения от страна на Р. Р. Х. в една и съща администрация, при един и същ орган по назначаване за период по-дълъг от една година, независимо от формалното прекратяване на правоотношението и новото й назначаване, поради което прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание – чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл – е извършено в нарушение на материалния закон и целта на закона. Като е отменил заповед № РД–07–57/25.08.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, АС– Благоевград е постановил законосъобразно решение, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не е налице наведеното в касационната жалба отменително основание, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид заявеното от ответната страна по касационната жалба искане за присъждане на разноски, в полза на същата се дължат такива в общ размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1757 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 669/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена заповед № РД–07–57/25.08.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Р. Х., считано от 25.08.2015 г., за длъжността "Инспектор" в Дирекция „Контрол" в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, с ранг V младши.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград да заплати на Р. Р. Х. съдебни разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.