Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град против решение № 1692 от 11.03.2016г. на Административен съд София град по адм. дело № 11395/2015г. С него се отменя по жалба на А. Б. Г. решение № 2153-21-112/13.11.2015г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане № 2907096968/1 от 09.07.2015г. на Ръководител "ПО" и преписката върната на органа за ново произнасяне.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, А. Б. Г. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховен административен съд, шест отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като пдадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Б. Г. срещу цитираното решение. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, потвърждаващо разпореждане в частта отказващо отпускане на добавка към пенсия по чл. 9, ал. 1, т. 22 ЗПГРРЛ. Свеждат се до това, че счита периодите на отклонение от мястото на задължително заселване и отбиването на военна служба за време в приложното поле на ЗПГРРЛ. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е, че с разпореждане № 32023/15.10.1990г. на А. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 01.03.1990г. при зачетен стаж 33 години 10 месеца и 28 дни. Също така, че с разпореждане № 2907096968/6/ от 13.07.2005 г. на ръководител "ПО" на А. Г. е отпусната добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ, считано от 01.07.2005г. за...