Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Х. М. Х. против решение № 3451 от 22.05.2014г., постановено по адм. д. № 5163 по описа за 2013г. по описа на Административен съд - София град. Към делото е присъединено адм. д № 3345/2016г. по описа на ВАС, образувано по касационната жалба на Х. М. Х. против допълнителното решение № 409 от 22.01.2016г. по адм. д. № 5163/2013г. по описа на АССГ. Двете касационни жалби, доколкото са насочени против основно и допълнително решение по едно и също дело, след образуване на делата пред ВАС, са съединени за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение от касационната инстанция. В касационните жалби се навеждат доводи за неправилност на съдебните актове на основанията по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната им като неправилни и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ в пълния й размер.

Ответникът по касационните жалби - Столична дирекция на вътрешните работи оспорва основателността им.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на двете касационни жалби.

Касационните жалби против основното и допълнителното решения № 3451/22.05.2014г. и №409/22.01.2016г., са подедени в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебните актове в обжалвана по касационен ред част, са неблагоприятни, поради което са допустими разглеждане по същество, но са неоснователни.

С обжалваното решение № 3451/22.05.2014г. АССГ се е произнесъл по същество по иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предявен от Х. М. Х. против Столичната дирекция на вътрешните работи се обезщетение за имуществени вреди в размер на 1300 лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № 52070/01.10.2009 г., издадена от началника на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, заедно със законната лихва от 25.05.2011 г. до деня на завеждане на иска - общо 1247.11 лв и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.Съгласно исковата претенция размера на претендираните имуществени вреди е определен като е взето предвид обстоятелството, че с отнемането на свидетелството на управление на моторно превозно средство ищецът е останал без работа, която е започнал на 19.05.2011 г. и е бил безработен в продължение на 5 години, като след отнемането на свидетелството му за управление на превозно средство трудовият му договор е бил прекратен. Размерът на имуществените вреди е определен от ищеца като е съобразил обстоятелството, че същият се е грижил за болната си майка, която е с трайно загубена работоспособност, като в тази връзка същият е наел друго лице срещу заплащане, което да я превозва до лечебните заведения. В претенцията за неимуществени вреди от 5000 лв. са включени претърпените от него стрес, болка и страдание, накърняване на доброто му име вследствие на издадената заповед, впоследствие отменена като незаконосъобразна.

С обжалваното решение съдът е уважил исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди до размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от същия психически тормоз, неудобство, болки и страдания, вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед № 52070/01.10.2009 г., издадена от директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, присъдил е и дълимата мораторна лихва съразмерно на уважената част, считано от 24.11.2011г. до завеждане на иска и както и дължимата съразмерна на уважената част от искавата претенция законна лихва, считано от датата на завеждане на иска 22.05.2013г. и до окончателното й изплащане. В останалата част исковата претенция е отхвърлена. Предмет на касационен контрол е съдебното решение в отхвърлителната му част относно претенцията за неимуществени вреди до предявения размер от 5000 лв, за имуществени вреди от 1300 лв и съответно на отхвърлената част - мораторна лихва от 25.11.2011г. до завеждане на искавата молба - 2.05.2013тг. и съответнаата съразмерна част на законната лихва върху отхвърлената част от деня на завеждане на иска.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да отхвърли исковата претенция относно претенридароното обезщетение за неимуществени вреди, съдът се е събразил с представените по делото доказателства, вкл. и съдебно-медицинската експертиза, задълбочено и подробно е обсъдил сабраните доказателства, изложил е пространни мотиви, от които може да се заключи, че правните му изводи, при определяне на основанието и размера на обезщетението, съгл. чл. 52 ЗЗД, са обосновани и правилни. Съдът е посочил, че при съобразяване на размера на неимуществените вреди следва да се отчете изслушаната по делото експертиза, както относно медицинското заключение, така и констатациите на вещото лице. Взети са предвид събраните гласни доказателства. В хода на касационното оспорване на съдебното решение, въпреки оплакванията в касационната жалба, приетите за установени обстоятелства, които мотивират съда за неговия краен извод, не са оборени. С оглед на това обстоятелство касационната инстнация следва да приеме, че съдебното решение ва частта относно определяне на основанието и размера на обезщетението за неимуществени вреди се явява правилно. Подробните мотиви на съда в тази насока, които се споделят и от настоящата инстнация се базират на заключението на медицинската експертиза, съгласно констатациите на която липсва документиране на артериалното налягане при „посочените като хипертонични кризи от ищеца“, като не е ясно дали стойностите на артериалното налягане при тези състояния покриват дефиницията за хипертонична криза. Съгласно заключението на вещото лице, при ищеца са налице и допълнителни рискови фактори, свързани с тютюнопушене и наднормено тегло, а при определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с обстоятелството, че липсват безспорни доказателства промяната в здравословното състояние на ищеца да е настъпила единствено по причина на отменената заповедта, с която е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Правилни и в съответствие с приложимите материалноправни норми са изводите са липса на доказателства относно пряката причинно-следствена връзка между налагането на незаконосъборазната ПАМ по чл. 171, т.4 ЗДвП и и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Следва да се посочи и че такива доказателствав подкрепа на оплакванията в касационната жалба против решението в обжалвана част не се представят. В хода на касационното поризводство съдът е допуснал представяне на писмени доказателства във връзка с касационните оплаквания и такива по делото с епредставят. От анализа на същите обаче става ясно, че те не подкрепят касационните основания, свързани твърдението на за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт - чл. 209, т.3 АПК. Представената справка за декларирания осигурителен доход на касационния жалбоподател за 2011г. не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт - заповед № 52070 от 01.10.2009г. и основанието за прекратяване на трудовия му договор. Основното доказателство за пряката причинно-следствена връзка между имуществените вреди и незаконния адимнистративен акт, т. е. за това, че основанието за прекратяване на трудовия договор, поради отнемането на свидетелството за правоуправление и невъзможност ищецът да отговаря на изискванията на работодателя, е заповедта за прекратяването на трудовия договор. Тя следва да съдържа правните и фактическите основания за прекратяването на трудовите правоотношения. Същата обаче не е била представена нито на първата съдебна инстнация, нито пред касационната инстнация. Справката от НОИ, представена в касационното производство не сочи на основанието за прекратяването на трудовото правоотношение и не подкрепя касационните оплаквания. Ето защо следва да се приеме, че правните изводи на административния съд за недоказаност на исковата претенция в тази част не са опровергани и по тази причина се споделят изцяло от настоящата инстанция. Както основното, така и допълнителното решение като правилни, обосновани и постановени без наличие на касационни отменителни основания следва да се оставят в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3451 от 22.05.2014г., и решение № 409 от 22.01.2016г., постановени по адм. д. № 5163 по описа за 2013г. по описа на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.