№ 57
София 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
М. Р.
при участието на секретаря А. Б
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1633 по описа за 2018г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 899 от 19.12.2018г., по касационната жалба на М. В. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 10 от 29.12.2017г. по в. гр. д. № 696 по описа за 2017г. на Окръжен съд В. Т, с което е отменено в обжалваната част решение № 239 от 15.06.2017г. по гр. д.№ 2099/2016г. на Районен съд Г. О и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. М. В., [дата на раждане] на майката К. Г. Х., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е за бащата режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, като вземането и връщането на детето Н. следва да се извършва от и в дома, където тя живее, както и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, осъден е бащата да заплаща на детето Н., чрез неговата майка и законен представител сумата от 150лв., ежемесечна издръжка, считано от 7.07.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане и са определени следващите се такси и разноски.
Касационно обжалване е допуснато по въпрос, касаещ задължението на съда да реши въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, след преценка на всички установени конкретни обстоятелства по делото, съобразно интереса на детето, по който е констатирано противоречие с ППВС № 1/1974г. на ОСГК на ВС.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следното:
Съгласно закона и установената съдебна практика /вж. т.19 от ТР № 1/2001г.,по т. д.№1/2000г., решение по гр. д.№ 1672/2016г. на І т. о./ дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, поради което във въззивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на целия фактическия и доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции. Когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, както в случая е за интереса на малолетното дете, при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката, негово задължение е да обсъди пълно, всестранно и обстойно всички релевантни обстоятелства, които са примерно изброени в Постановление № 1/1974г. на Пленума на ВС - възпитателски качества на родителите, техният морален лик, проявените грижи и отношение към детето, желанието им да упражняват родителските права, полът и възрастта на детето, както и неговата привързаност към всеки един от родителите, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот. От значение обаче са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти, давайки самостоятелна оценка на значимостта на всеки един от тях и извеждайки правният си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства.
В случая въззивният съд е приел, че и двамата родители притежават родителски капацитет да упражняват родителските права по отношение на роденото от брака, през 2012г., дете Н.. След съпоставка между изготвените социални доклади /този от 15.05.2017г. и предходните два/ и след обсъждане на ангажирани гласни доказателства пред първата инстанция, въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че „семейната обстановка при майката не е спокойна и че тя създава какъвто и да е риск за отглеждането на детето”. Предоставил е упражняването на родителските права на майката, като е приел, че тя е тази, която съзнава отговорно ролята на двамата родители в процеса на изграждане и развитие на детето като пълноценна личност, особено с оглед неговата възраст и пол, не възпрепятства контактите с другия родител, за разлика от бащата, който „създава пречки и ситуации с цел да осуетява контакта на майката с детето” и с оглед изградена силна емоционална връзка на детето Н. с второто дете на майката, Д., родено след раздялата й с ответника.
Установените по делото факти, които въззивния съд не е коментирал в решението си /поради което следва да се приеме, че не са съобразени от него/ са следните:
Детето Н. е [дата на раждане]
Страните са сключил брак през 2013г., а са във фактическа раздяла от м.01.2015г., когато майката е напуснала семейното жилище. Заживяла е с друг мъж и през 05.2016г. е родила второто си дете, Д.. Първоначално детето Н. е живеело с майка си в [населено място], в дома на мъжа, с който е съжителствала /св.Г./, като през този период бащата не е посещавал детето и не е давал издръжка. По нейна молба, поради възникнали проблеми между нея и мъжът, с когото е живеела, от м.04.2017г. бащата е поел грижата за Н.. Детето през последните две години постоянно живее с него, в [населено място], в семейната къща на неговите родители, където посещава детска градина. Това е неговия дом, в който е установената му среда. Данните са, че детето поддържа връзка с майка си само по телефона.
Съгласно приетият пред въззивната инстанция социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” Стражица, Н. поддържа много добри взаимоотношения с баща си и с жената, с която той живее. При тях детето се отглежда „в тиха и спокойна среда”.Битовите и хигиенните условия са отлични, като бащата „планира да извърши ремонт и да обзаведе една от другите стаи за нуждите на Н.”. За детето е осигурена „сигурна и безопасна среда”. Неговите ежедневни потребности се задоволяват „адекватно”, то е с „видимо много добър здравословен статус”, установеният му дневен режим е „съобразен с възрастта му”.
Същевременно, по делото няма никакви данни за условията и средата, при които живее майката, като е безспорно, че тя не разполага със собствен недвижим имот, а живее при друго лице, във взаимоотношенията с което е имала проблеми. Видно от социален доклад изх.№ ПР/Д-В/805-001 от 28.09.2017г. на Дирекция „Социално подпомагане” В., към посочената дата тя е живеела на съпружески начала със свидетеля Г., в дома на родителите му в [населено място], не работи, като се грижи за тяхното дете, Д., което е било на 1г. и 4м./към 28.09.2017г./ Единствените й доходи са получаваните семейни помощи в размер на 50лв. по чл.7 ЗСПД. В доклада е отразен единичен случай, при който майката е ударена по лицето пред детето от мъжа, с който съжителствува, за който случай детето е разказвало. Според изготвилите доклада между Н. и майка й има „изградена силна емоционална връзка” и „детето споделя, че желае да живее с майки си”.
Освен гореизложеното, въззивният съд не е обсъдил и приетата от него съдебно-психологическата експертиза, съгласно която: се наблюдава „напрегнатост и тревожност у детето по отношение семейната среда на майката” и че Н. „преживява семейната среда на майката като конфликтна”, като „конфликтът е между възрастните”/вж. стр.8 от заключението и 42 от материалите по делото/. „Констатира се наличие на емоционална болка у детето от липсата на майката в живота му”. „Бащата е важна и значима за детето фигура”. В представите на детето „бащата е авторитет, активен в контакта и грижата. Към момента емоционално детето се чувства по-близо до баща си”. Той е „създал семейна среда, в която детето се чувства комфортно, защитено и сигурно”. „Детето има емоционална връзка и общи преживявания и с двамата си родители. Привързано е и демонстрира положително отношение и нагласа и към майката, и към бащата”. Към момента „не се регистрират симптоми, характерни за поведението на деца, засегнати от синдрома на родителското отчуждение. Но в поведението и на двамата родители се наблюдават отчуждаващи практики, представляващи риск от родителско отчуждение”. Заключението на експерта е, че както бащата, така и майката „притежава личностни качества и ресурс необходим за изграждане и поддържане на отношение на привързаност спрямо детето си, както и способност да го отглежда правилно и ефективно”.
Касаторът работи на смени в „Дунав лизинг” ЕАД [населено място], като заявява възнаграждение в размер на 700лв.
Изслушана в съдебно заседание на 11.10.2017г., майката заявява, че желае детето да живее при нея и че не може без нея. Разказва за случаи при които е търсила детето, но не го е намерила. Счита, че условията, които би създала на детето в дома, в който тя живее биха били отлични и че може да й осигури сигурна и спокойна среда.
Изслушан в същото съдебно заседание, бащата също заявява, че желае детето да живее при него, както и че иска детето „да се изучи и да стане независима жена”. За средата, в която детето би живяло, ако се предоставят родителските права на майката, твърди че това, което детето е споделяло е, че „бати И. бие мама и плаче.”
Пред въззивния съд е разпитана свидетелката С. /сестра на ищцата/, която живее в друго село /с.Н. К./, но твърди, че има непосредствени впечатления. Нейните показания са, че детето се чувства спокойно при майка си и е много привързано към братчето си. Установява случай, при който – са ходили с ищцата да вземат детето, по време определено за осъществяване на личен контакт, но ответникът и детето не са били в дома. Потвърждава за наличие на „спречкване” между майката на детето и мъжа с който живее, но твърди, че същият се отнася добре с Н. и че отношението му към нея е, както към собственото му дете.
При така установените факти, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен досежно изведеният извод, че интересът на детето налага родителските права да бъдат предоставени на майката. Съгласно горецитираното Постановление № 1/1974г. на Пленума на ВС - детето следва да остане при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за него. Безспорно е, че считано от м.04.2017г., всички грижи по отглеждането и възпитанието на Н. се полагат от нейният баща, с помощта на жената, с която той живее, като бащата е този, който задоволява всички потребности на детето, грижи се за него, ежедневно оказва необходимото й съдействие и подкрепа. Няма съмнение, че майката прави всичко възможно, за да не загуби връзката с детето си, искрено желае да живее с нея, между тя има установена трайна емоционална връзка, но в случая - техните срещи са по-скоро епизодични. Трайно установената среда /през последните две години/, в която детето се чувства спокойно, където е обгрижвано по най-добрия за него начин, е тази при бащата в [населено място], в семейната къща на неговите родители. Там детето посещава детска градина, има приятели, установен адекватен дневен режим, постоянна среда, която разпознава като сигурна и надежна. Според настоящият съдебен състав, не би било в интерес на детето, така установената от бащата сигурна среда да се сменя с тази на майката, за която наличните данни – според приетата съдебно-психологическата експертиза са, че е „конфликтна” и че предизвиква „напрегнатост и тревожност у детето”. Освен това последно установените данни за условията, при които живее майката, са от социален доклад от 28.09.2017г., т. е. датират от преди година и половина, тъй като въпреки предоставената им възможност, страните не се явиха в насроченото открито съдебно заседание. Според съдебния състав, не е в интерес на детето, което е момиче на 7 години, да бъде определено местоживеене при майката, при налични данни че тя не разполага със собствен имот и средства. Според настоящият състав така изложените факти имат превес пред тези, на които въззивният съд е акцентирал – наличие на изградена емоционална връзка на детето Н. с майката и второто й дете Д., поради което балансът на интересите налага родителските права, в случая, да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
С оглед цитираното заключение от приетата съдебна експертиза, че „в поведението и на двамата родители се наблюдават отчуждаващи практики, представляващи риск от родителско отчуждение”, както и с оглед свидетелските показания, че по време на изпълнение на режима на лични отношения, бащата не е изпълнил задължението си да осигури присъствието на детето, настоящият съдебен състав намира за уместно да обърне внимание на страните, че осъществяването на лични контакти с всеки един от родителите е от решаващо значение за изграждане на детето като пълноценна личност. В негов интерес е този контакт да не се прекъсва. Личните контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да са достатъчно и да са ефективни, така че да се поддържа между тях естествената емоционална връзка; детето да се чувства свободно, сигурно и закриляно от родителя си, а раздялата между родителите му да не е пречка за физическото му, умствено, нравствено и социално развитие. Пълноценната връзка на детето с неговата майка е решаваща за формиране на характера и ценностната система на детето и е от съществено значение за неговото спокойствие, сигурност и благополучие. Имайки пред вид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи следният режим на лични отношения: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00часа в петък до 17часа в неделя, с право на приспиване при майката, като вземането и връщането на детето Н. следва да се извършва от и в дома, където тя живее, тридесет последователни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и всяка четна година - дните, които са официални празници във връзка с Коледа; всяка нечетна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова година и Великден, включително от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния.
Майката дължи ежемесечна издръжка. С оглед – от една страна - липсата на установени нейни доходи, но при отчитане че е в трудоспособна възраст и детето, за което полага грижи е навършило три години, а от друга с оглед възрастта на детето, за което се дължи издръжка /на 7г. и предстои да е в първи клас/, пред вид обичайните нужди за тази възраст за храна, дрехи, консумативи, учебници и учебни пособия, нейният размер следва да е 100лв., считано от 07.07.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочено вноска до окончателното й изплащане, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски за цялото производство, които са в размер на 530лв., от които 500лв. за адвокатско възнаграждение 500лв. /съгласно договор за правна помощ на лист 19 гр. д.№2099/16г. на РС/ и 30лв. държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение №10 от 29.12.2017г. по в. гр. д. № 696 по описа за 2017г. на Окръжен съд В. Т и отмененото с него в обжалваната част решение № 239 от 15.06.2017г. по гр. д.№ 2099/2016г. на Районен съд Г. О и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права за роденото по време на брака на К. Г. Х. ЕГН [ЕГН] и М. В. Х. ЕГН [ЕГН] малолетно дете Н. М. В. ЕГН [ЕГН] на неговия баща и законен представител М. В. Х. с адрес: [населено място] [улица], община С., при когото определя и МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката К. Г. Х. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] [улица] детето Н. М. В. ЕГН [ЕГН] както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00часа в петък до 17часа в неделя, с право на приспиване при майката, като вземането и връщането на детето Н. следва да се извършва от и в дома, където тя живее, тридесет последователни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и всяка четна година - дните, които са официални празници във връзка с Коледа; всяка нечетна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова година и Великден, включително от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния.
ОСЪЖДА К. Г. Х. ЕГН [ЕГН] с адрес: , [населено място] [улица] да заплаща на детето Н. М. В. ЕГН [ЕГН], действаща лично, със съгласието на баща си М. В. Х., ежемесечна издръжка в размер на 100лв. /сто лева/, считано от считано от 07.07.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочено вноска до окончателното й изплащане, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА К. Г. Х. ЕГН [ЕГН] с адрес: , [населено място] [улица] да заплати държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ по иска за издръжка, както и на М. В. Х. сумата от 530лв. /петстотин и тридесет лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.