Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 4861/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ - София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. М. М. против решение № 53/13.01.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 992/2020 г., с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С741-0458338/26.10.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за образуване на административното производство по чл. 26, ал. 1 АПК и нарушение на целите за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 22 ЗАНН. Касаторът твърди, че продължителността на срока, за който е приложена оспорената мярка е мотивиран от административния орган, при спазване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – „ПЛ – Михайлови“ ЕООД, град Г. Д. чрез адв. Д. П. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представено писмено становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С741-0458338/26.10.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на „ПЛ – Михайлови“ ЕООД град Г. Д. е наложено запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в гр. Г. Д. ул. „И. М. № 32, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а“ ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба на 1 бр. минерална вода от 1.5 л. на обща стойност 0.90 лева и е забранен достъпа до обекта.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3 и 5 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 АПК и на чл. 35 АПК, противоречие с целта на закона по чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила, засегнало правото на защита на адресата на принудителната мярка, съдът е определил невръчването на протокола за извършена проверка в търговския обект от 17.10.2020 г. на лице, надлежно упълномощено да представлява дружеството.

Според съда в нарушение на чл. 22 ЗАНН определената продължителност на мярката от 14 дни не е мотивирана и не отчита характера на нарушението, нито цялостното поведение на търговеца. В заповедта не са изложени конкретни факти за създадената организация за системно укриване на приходи в търговския обект. Липсват и данни за предходни нарушения на реда и начина за отчитане на продажбите. Прието е, че от факта на извършеното нарушение за първи път не може да се направи извод за създадена организация в обекта целяща системното неотчитане на оборота и отклонение от данъчното законодателство. Съдът е обосновал извод, че налагането на мярката за закупуване на минерална вода на стойност 0.90 лева, при липса на предишни нарушения е несъразмерно с целта на закона. Определената продължителност на срока на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на мярката. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката. Предвид възможността за налагане на административнонаказателна санкция по ЗАНН за същото нарушение е прието, че административният орган следва стриктно да съобразява конкретни факти, когато определя продължителността на действие на мярката. Първоинстанционният съд се е позовал и на принципа на пропорционалността в европейското законодателство и приетото в решение от 09.02.2012 г. на Съда на ЕС по дело С-210/10 г. (т.24). Обосновал е извод, че при предоставена възможност за определяне на срока на мярката до 30 дни е необходимо съобразяването с принципа за съразмерност и конкретните фактически установявания. Въз основа на представените доказателства е прието за установено, че дружеството регистрира регулярно обороти от дейността си и няма други нарушения при отчитането на продажби в този обект. Решението е правилно постановено.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като правилно е приел, че извършеното нарушение на реда и начина на отчитане на продажбите в търговските обекти по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е доказано от събраните по делото доказателства и са налице предпоставките по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а от ЗДДС, в приложимата по време редакция за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект и забрана достъпа до него на основание чл. 187, ал.1 ЗДДС.

Настоящият касационен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради липса на мотиви за определяне продължителността на мярката в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложените в заповедта съображения за определяне на срока от 14 дни са бланкетни. Обосновано съдът е приел, че не е съобразена тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите и конкретни факти от дейността на дружеството, включително размера на реализираните обороти от продажби, както и липсата на други нарушения от същия вид. Представените с касационната жалба актове за установяване на административни нарушения не установяват наличието на предходни нарушения, извършени от ПЛ Михайлови ЕООД, тъй като касаят нарушения на чл. 25, ал.1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., установени при проверката в търговския обект на 17.10.2020 г., за първото от които е приложена и оспорената принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. Горното потвърждава изводите на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 22 ЗАНН и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Неправилно съдът е приел, че са налице съществени нарушения на правилата за образуване на административното производство по чл. 26, ал.1 АПК и правото на защита по чл. 35 АПК по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Протоколът за извършената проверка в търговския обект на 17.10.2020 г. е подписан от И. В. на длъжност – продавач - консултант, която е дала писмени обяснения и е попълнила декларация като лице, работещо в магазина. На 25.10.2020 г., преди издаване на оспорената заповед, пълномощник на дружеството е посетил ТД на НАП – София, офис Благоевград и е участвал в административното производство, като е представил изисканите с протокола доказателства. Протоколът за извършена проверка отговаря на изискванията на чл. 50 ДОПК, като не е налице съществено нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. (В този смисъл и решение № 7110 от 11.06.2021 г. по адм. д. № 1836/2021 г. на ВАС, Първо отделение).

Изложеното не променя изводите за нарушение на изискванията за мотивиране на акта по чл. 186, ал.3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и противоречието му с целта на закона, които съставляват самостоятелни основания за неговата незаконосъобразност.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че решението, с което принудителната административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/13.01.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 992/2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мадлен Петрова

/п/ Весела Павлова