О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: С. Ч
Членове: А. Ц
Ф. В
изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 246/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Й. В. А. против решение № 153/22.10.2018г., постановено по в. гр. д. 162/18г. на ОС - гр. Габрово, в частта, в която е отхвърлен иска и за сумата над 24000лв., предявен срещу работодателя „Подправки ком“ ЕООД за плащане на обезщетение за неимуществен вреди, причинени от трудова злополука.
В жалбата се излагат доводи, че съдът необосновано е приел съпричиняване от ищцата в размер на 70% за загубата на два пръста на дясната и ръка (палец и показалец) по време на работа на опаковачна машина, когато при груба небрежност е нарушила правилата за безопасност на труда. Според касатора, съдът не е отчел, че работодателят е допринесъл повече за трудовата злополука, тъй като не е провел необходимото обучение и не е предприел нужното за ограничаване на рисковете за здравето на работниците, поради липсата на монтиран прекъсвач, който да задейства при отваряне на предпазните решетки на машината.
Във връзка с тези доводи, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (противоречие с практиката на ВКС) по следния въпрос: при определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателя?
Работодателят не е депозирал отговор срещу касационната жалба.
За да се допусне касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, е необходимо по формулираните в изложението въпроси, въззивният съд да е дал отговори, които не съответстват на разрешението им, дадено от ВКС (т. р.№1/2010 на ОСГТК).
В случая въззивният съд е дал следния отговор на поставения въпрос: отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна и е без значение за размера на обезщетението дали работодателят виновно е допринесъл за трудовата злополука. Този извод е направен, макар преди това съдът да е установил, че работодателят е нарушил Закон за безопасни условия на труд и Наредба за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, тъй като е допуснал експлоатация на вертикална пакетажна машина без краен изключвател и без изключвател на предпазната решетка, както и че не е провел обучение по правилата за здравословни и безопасни условия на труд при работа с машината.
За да определи процента съпричиняване, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 03.02.2017г. без да е изключена напълно машината, ищцата е отворила вратите на предпазния екран и е предприела действия по издърпване на дефектиралата зона на фолийния ръкав. Държейки ръкава с дясна ръка, с лявата се е пресегнала към командното табло с цел задействане на бутона за ръчно придвижване на фолиото. Вместо този бутон, тя е натиснала съседния, при което се задействат термичните притискащи челюсти, които са притиснали пръстите на дясната ръка. Тъй като ищцата е била длъжна да изключи напълно машината, както и поради забрана за достъп до спойващите челюсти при включена машина, съдът е приел, че ищцата е действала при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност и е определил 70 % съпричиняване. С този процент е намалил обезщетението за неимуществени вреди, определено по правилата на чл. 52 ЗЗД общо в размер на 80000лв..
Практиката на ВКС по формулирания от касатора въпрос се съдържа в решение № 159/18г. на ІІІ ГО - когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност.
Видно е, че при тълкуването на чл.201, ал.2 КТ не е съобразена практиката на ВКС по поставения въпрос, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153/22.10.2018г., постановено по в. гр. д. 162/18г. на ОС - гр. Габрово.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: