№79 София, 15.04.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдия Маринова ч. гр. д. № 1015 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18680 от 31.12.2018 г. на Р. Х. С., подадена чрез адв. Ц. С., против определение № 2404 от 11.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1759 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено определение № 508 от 04.10.2018 г. по гр. д. № 420 по описа за 2017 г. на Районен съд-Поморие.

Жалбоподателката счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и противоречи на съдебната практика. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване

В срока по чл.276, ал.1 вр. чл.62, ал.2 вр. чл.60, ал.6 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата А. З. Ш. и В. З. Ш., подаден чрез адв. Д. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че частна касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 вр. чл.62, ал.2 вр. чл.60, ал.6 ГПК, от правнолегитимирана страна с интерес да обжалва въззивно определение, с което е потвърдено първостепенно определение, с което съдът се е произнесъл по отговорността за разноските в производството, налице е хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

За да прецени наличието на основание за допускане...