О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 287

София, 12.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на eдинадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр. д. № 4476 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. Л. срещу решение № 4965 от 23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2122 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Г.О., II „В“ въззивен състав, с което е отменено решение № 286960 от 6.12.2017 г. по гр. д. № 21798 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, 145 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 09 от 8.02.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 2 348,07 лв. обезщетение за оставането му без работа.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл. по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Върху работодателя или върху служителя е тежестта за доказване на факта на явяване на работа, когато служителят е уволнен на основание чл.326, ал.1, т.2 от КТ? Нарушил ли е работодателят чл.8 от КТ, като не е...