Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Н. А. срещу определение № 1759 от 27.10.2010 г. по ч. гр. д.№ 1660 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 26 от 09.07.2010 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на гр. д.№ 456 от 2008 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК - противоречие с практиката на съдилищата по въпроса за наличието на правен интерес на ищеца да оспорва валидността на правни сделки при положение, че те имат значение за неговите интереси и засягат неговата правна сфера. Като решения, на които обжалваното определение противоречало, се сочат: решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр. д.№ 888 от 1984 г. на ВС, Прво г. о., решение № 1445 от 17.06.1966 г. по гр. д.№ 833 от 1966 г. на ВС, Първо г. о. и определение № 57 от 11.03.1981 г. по гр. д.№ 561 от 1981 г. на ВС, Първо г. о.

С писмен отговор от 14.02.2011 г. ответникът по частната жалба Х. Н. И. оспорва същата.

Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалвания съдебен акт на 17.12.2010 г., а частната жалба е подадена на 22.12.2011 г./.

Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че ищцата няма правен интерес да предяви иск за нищожност на сделката за продажба на ид. ч. от процесното дворно място от Държавата на П. Г. П., тъй като не е страна по тази сделка и тъй като евентуалното прогласяване на нищожността на сделката не би довело категорично до възникване в полза на ищцата на правото да изкупи част от дворното място - изкупуването на ид. ч. от това място не следвало директно от прогласяването на нищожността на сделките, а би станало след осъществяване на сложен фактически състав, в който се намесвали различни фактори - наличие на предпоставките, уредени в закона, установяване на собствеността върху терена и правния му статут, волята на общината или държавата да се разпоредят с този терен именно в полза на ищцата, липсата на други собственици, които да притежават обекти в сградата и идеални части от правото на строеж. Установяването на нищожността на договора би рефлектирало в правната сфера на друг правен субект, което също изключвало интереса на ищцата от предявяване на иска.

Така постановеното определение не противоречи на посочената от жалбоподателката съдебна практика:

1. В решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр. д.№ 888 от 1984 г. на ВС, Прво г. о. е прието, че е допустим иск за обявяване на нищожност на акт, който създава външна представа за наличие на признатите с него права. Това решение касае иск за нищожност на договор за продажба, предявен от страна по този договор, респективно правоприемник на такава страна /ищца е била дъщерята на продавача по договора/, поради което обосновано е прието, че тя има интерес от обявяването на нищожността на този договор, тъй като това би рефлектирало пряко в нейната правна сфера - би довело до легитивирането й като собственик на имота, предмет на договора за продажба, пред всички трети лица. Не такъв е настоящия случай, при който ищцата не е страна по сделката, чиято нищожност иска да бъде прогласена.

2. В решение № 1445 от 17.06.1966 г. по гр. д.№ 833 от 1966 г. на ВС, Първо г. о. е прието, че установителният иск за собственост е процесуално недопустим, ако нарушението или накърненото право може да се възстанови само с осъдителен иск. Няма противоречие между това решение и обжалваното определение, тъй като в настоящия случай не се касае за положителен установителен иск за собственост, а за установителен иск за обявяването на нищожност на сделката, сключен между Държавата и П. П., чието евентуално уважаване няма да доведе до възникване на вещно право в полза на ищцата.

3. В определение № 57 от 11.03.1981 г. по гр. д.№ 561 от 1981 г. на ВС, Първо г. о. е прието, че наемателят на жилище от държавния жилищен фонд има правен интерес да води иск за установяване нищожността на договор, с който Държавата е продала това жилище на трето лице. Това е така, тъй като продажбата засяга правната сфера на наемателя, тъй като има различия в правата и задълженията на наемателя спрямо Държавата и спрямо третото лице-купувач. Това определение също не противоречи на обжалваното определение, тъй като в настоящия случай продажбата на ид. ч. от дворното място от Държавата на П. П. по никакъв начин не засяга притежаваните от ищцата право на собственост върху обект в етажната собственост и ид. ч. от правото на строеж върху дворното място.

С оглед на гореизложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Й. Н. А. срещу определение № 1759 от 27.10.2010 г. по ч. гр. д.№ 1660 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд.

Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.