О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92

София, 09.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело

№ 60 /2011

година

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. А. К. против определение № 433/05.11.2010г. по ч. гр. д.№ 435/2010г. на ВКС, ІІ гр. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от същия против определение № 11076 от 28.07.2010г. по гр. д.№ 8569/2010г. на СГС, с което е потвърдено определение от 15.04.2010г. на СРС по гр. д.№ 8474/2010г. за отмяна на основание чл. 390, ал.2, изр.2 от ГПК на допуснатото с определение от 23.01.2010г. по същото дело обезпечение на бъдещ иск.

Навежда се оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като обжалваното определение на СГС не е от категорията на посочените в ТР № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което подлежи на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, тричленен състав на ІІ гр. о. на ВКС е приел, че то не подлежи на касационен контрол, защото не е предвиден изрично такъв, а за него не се прилага и нормата на чл. 274, ал.3 от...