Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") срещу решение № 2764 от 23.12.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. д.№ 1927/2015 г. в частта, с която е осъдена да заплати на В. П. Я. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26 .06.2015 г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в приживяно унизително и недостойно отношение вследствие противоправно бездействие на служители на ГД "ИН", резултат от неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода в периода от 20.07.2012г. до 01.11.2013г.

В касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се твърди неправилност на решението в посочената част. Подробно мотивираните касационни основания са за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост-чл.209, т.3 от АПК. Според касатора мотивите на съда се състоят изцяло от извадки от годишния доклад за 2013г. на омбудсмана на РБ и доклада за посещението на КПИ през м. май 2012г., без да се коментират конкретни писмени и устни доказателства по делото, от които категорично се доказва, че за Я. е полагана медицинска и специализирана психиатрична помощ от страна на администрацията на затвора в гр. В.. Касаторът поддържа, че съдът субективно, позовавайки се единствено на изложеното в исковата молба и кредитирайки изцяло без да поставя под съмнение медицински справки, които не кореспондират с останалите доказателства по делото, е стигнал до извода, че е налице негативно въздействие, унизително и недостойно отношение. Счита, че без изследване наличието на причинна връзка съдът е преценил, че следва да се присъди обезщетение в произволно определен размер. Касаторът отправя искане за отмяна на решението в обжалваната му част с постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло....