Производството е по реда на чл. 58, ал.1 ИК във връзка с чл.132, ал.2, т. 8 АПК.

Образувано е по жалба на П. Н. С. от [населено място], в качеството й на председател на СИК №[номер], срещу решение № 4693-НС от 4.04.2017 г. на ЦИК. С него на основание чл.57, ал.1 във връзка с чл.53, ал.4, изр. второ от ИК ЦИК е постановила решение за отхвърляне на жалбата й срещу решение № 147-НС от 31.03.2017 г. на РИК 23-София.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението на ЦИК, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се признаят за незаконосъобразни действията, извършени на 26.03.2017 г. от И. И. И. – заместник-председател на СИК №[номер]. Ответната страна ЦИК не взема становище.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежно лице, в срока по чл.58, ал.1 ИК, а разгледана по същество е и основателна, но по различни съображения от изложените в нея.

От данните по делото се установява, че ЦИК е била сезирана с жалба подадена от П. Н. С. срещу решение № 147-НС от 31.03.2017 г. на РИК 23-София. С това решение РИК на основание чл. 70, ал.4, чл.72, ал.1, т.1 във връзка с чл.73 ИК е постановила решение, с което е отхвърлила, поради липсата на мнозинство от 2/3 при гласуване на двата варианта на проект за решение, а именно: председателят на РИК 23 на основание чл.496, ал.2 ИК във връзка с чл.3, ал.1 и чл.226 ИК, да състави акт за установяване на административно нарушение на И. И. И., за извършено на 26.03.2017 г. по време на гласуването в избирателната секция №[номер], нарушение на забраната на чл.226 и на чл.3, ал.1 ИК. При обсъждането на така посочения проект е било изразено становище, че жалбата е основателна и следва РИК да установи извършеното нарушение на ИК. Другото предложение е било, че сигналът е неоснователен и като такъв РИК следва да го остави без уважение. И двете предложения не са събрали необходимото мнозинство от 2/3 при гласуването, поради което и при условията на чл.70, ал.4, изр. второ от ИК решението на РИК е за отхвърляне.

По делото е приложен протокол № 521 от заседанието на ЦИК, състояло се на 4.04.2017 г., на което е била разгледана жалбата на П. С.. След станалите разисквания са били направени две предложения: едното е било да се остави без разглеждане, като недопустима жалбата на П. С., а другото – да се отмени решението на РИК и вместо него да се установи административното нарушение по отношение на И. И. И. на основание чл.496, ал.3 във връзка с чл.226 ИК. При гласуването и двете предложения за решение не са получили необходимото мнозинство от 2/3. В хипотезата на чл.53, ал.4, изречение второ ИК законодателят е посочил, че в този случай ЦИК е постановила решение за отхвърляне на жалбата.

Върховният административен съд счита, че подателят на жалбата или на сигнала за извършено нарушение на правилата на ИК има уведомителен характер, поради което този, който го е подал няма право на жалба срещу отказа на органа да състави акт за установяване на извършено нарушение. В конкретния случай нарушението е извършено от член на СИК. Според разпределената компетентност актът за установяване на нарушението би следвало да се състави от РИК – чл.496, ал.2, т.2 ИК, защото се твърди извършено нарушение по чл.495. След като РИК е отхвърлила предложението за съставянето на акт за установяване на нарушение, то е налице отказ от страна на РИК за образуване на наказателно-административно производство по подаден до нея сигнал, защото според чл.498, установяване на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановения се извършват по реда на ЗАНН. В производството по реда на ЗАНН подателят на сигнала няма качеството на страна, доколкото административно-Наказателент процес е властническа наказателна мярка-израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Реализирането й не е поставено в зависимост от волята на лица, извън кръга на субектите изрично овластени от законодателя да определят и налагат конкретната юридическа санкция. Целта на административните наказания, посочена в чл.12 ЗАНН, е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица. Именно поради това и с последното изречение на чл. 496, ал.1 ИК съответната комисия е овластена да състави акт за установяване на нарушение и по собствена инициатива. Подаденият сигнал или жалба имат само уведомителен характер и не пораждат право за подателя им да участва в административно-наказателното производство, нито да обжалва отказ за започването на такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от нарушението, законодателят е ограничил правата им с нормата на чл. 45, ал. 1 ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинените вреди. Поради това подаването на сигнал или жалба до РИК 23-София не прави П. С. заинтересована страна в проведеното пред тази РИК производство. След като П. С. няма качеството на страна, то тя няма законно защитен интерес да обжалва пред ЦИК решението на РИК, поради което жалбата й пред ЦИК е била процесуално недопустима. Наличието на правен интерес, при подаването на жалба и през цялото време на спора е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата. За него съдът е длъжен служебно да следи. При липсата на правен интерес от подаването на жалбата до ЦИК постановеното решение от последната също е недопустимо. То ще следва да бъде отменено, а образуваното пред ЦИК производство по жалбата на П. С. срещу решение № 147-НС от 31.03.2017 г. на РИК-23, София - прекратено.

Воден от горното и на основание чл.58, ал.1 ИК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4693-НС от 4.04.2017 г. на Централната избирателна комисия и ПРЕКРАТЯВА образуваното пред нея производство по жалбата, подадена срещу решение № 147-НС от 31.03.2017 г. на Районна избирателна комисия в Двадесет и трети избирателен район – София. РЕШЕНИЕТО е окончателно.