Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Настоящото касационно производство се развива след като с решение № 1466/06.02.2017 г. по адм. д. № 13193/2016 г. на ВАС, Петчленен състав, първа колегия, е отменено влязлото в сила решение № 7708/27.06.2016 г. по адм. д. № 1676/2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение на основание чл. 239, т. 1 АПК.
Образувано е по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията) против Решение № 8226 от 29.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9663 от 2015 г. на Административен съд - София-град (АССГ) с доводи за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна.
Ответникът – проф. д-р П. М. Ч., се явява лично и с процесуалния си представител адв. Т.Т.О касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил правни изводи в противоречие с материалния закон, трайно установената съдебна практика и целта на закона. Принадлежността към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е установена с налични документи, посочени в чл. 25, т. 3 от закона. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно липсата на мотиви в решението на Комисията. Правомощията на комисията се свеждат само до констатиране на факта на принадлежност към органите по чл.1 от закона.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 2-548 от 09.09.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е обявена принадлежност на проф. д-р П. М. Ч. към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В мотивите си е изложил съображения, че оспорваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. След преценка на доказателствата, съдът е достигнал до извода, че в случая не са налице законово изискуемите предпоставки за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на проф. д-р П. М. Ч..
Съдът е приел, че Комисията е обявила принадлежност на оспорващия към ДС, без да изложи конкретни мотиви защо и въз основа на какво е приела за установено, че оспорващият е бил секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. Комисията само е цитирала документите, въз основа на които е обявила принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, без да извърши оценка, да анализира доказателствата и без да изложи конкретни мотиви, въз основа на какво приема, че лицето е било секретен сътрудник. Тази липса на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в самото решение, според съда е довело до незаконосъобразност на издаденото решение и постановяването му и в нарушение на материалноправните разпоредби. Единствено, което е установила Комисията, е наличие на документи, но не и съпричастност на лицето към дейност като секретен сътрудник - съдържател на „явочна квартира“.
Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил правни изводи в противоречие с материалния закон, трайно установената съдебна практика и целта на закона.
Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, за което е направено предложение за награждаване, към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служби. Правомощията й визирани в закона се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия.
В настоящия случай принадлежността на П. М. Ч. към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира (§ 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена с налични документи, посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тези писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Установено е от данните по делото, че по повод направено искане от министъра на здравеопазването във връзка с предложение за награждаване на проф. д-р П. М. Ч. по чл. 11, ал. 2 от Закон за ордените и медалите на РБ и след дадено писмено съгласие на лицето по чл. 27, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията е издала решението, предмет на обжалване в настоящото производство. За установяване на принадлежност към органите по чл. 1, ал. 1 от закона не се изисква фактическо осъществяване на такава дейност. Подобни обстоятелства Комисията няма правомощие да обсъжда, поради което и съдът не разполага с компетентност да установява подобни факти. Законът не предполага да бъдат изследвани мотивите и личното отношение на лицето, по отношение на което са представени документите по чл. 25, т. 3 от закона. По делото са приложени писмени доказателства - картон обр. 4 и протокол № 37/1962 г. с предложение за унищожаване на дело IЯ - 1254, от вида, посочен в закона, които в достатъчна степен обосноват издаденото решение на Комисията. Представеният в касационното производство писмен документ-удостоверение от Държавния военноисторически архив - В. Т, не променя фактическата обстановка, установена с посочените по-горе доказателства. В удостоверението е вписано, че П. М. Ч. е служил в гранични войски - [номер] граничен отряд - [населено място], от 01.04.1953 г. до 19.11.1955 г. Същите данни са отразени и в картон обр. 4, в който е вписано, че П. Ч., като съдържател на явочна квартира, е с местожителство [населено място], Г., към дата 30.07.1954 г.
Неправилни са изводите на първостепенният съд, относно липсата на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в решението на Комисията. Както се посочи по-горе, Комисията само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масиви, законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ), без да е необходимо да се изследва въпросът за "активното участие" на лицето. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. При действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация.
Административният съд неправилно се е позовал на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тази норма е отменена с пар. 2 от Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДРДОПБГДСРСБНА, обн. ДВ бр. 103 от 28.12.2012 г., поради което позоваването на отменена към момента на приемане на спорното административно решение разпоредба е неправилно.
Не се споделят и изводите за допуснато нарушение на чл. 9, т. 1 от закона. Съгласно тази разпоредба при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията не разполага с възможността да преценява и да излага мотиви, дали откритите документи за дадено лице са недостатъчни, както се посочи по-горе в мотивите на решението. Съгласно чл. 29, ал. 2 от закона, при наличие дори на един документ, комисията следва да издаде решение и да обяви принадлежност.
Като е приел оспорвания административен акт за незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8226 от 29.12. 2015 г., постановено по адм. дело № 9663 2015 г. от Административен съд – София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪРЛЯ оспорването по жалбата на проф. д-р П. М. Ч. против Решение № 2-548 от 09.09.2015 г. на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решението не подлежи на обжалване. особено мнение на съдия И. Аа:
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Считам, че решението на административния съд следва да се отмени, но делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Съображенията ми са следните. Напълно споделям мотивите на административния съд, че органът е длъжен да изложи мотиви установявайки принадлежността на жалбоподателя. Решението на комисията е приравнено на индивидуален административен акт. Един от реквизитите на такъв акт са неговите мотиви, съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК. В конкретния случай, органът е следвало да посочи в решението си, освен документите, установени за лицето и съображения защо ги приема - защо счита, че те са измежду изброените в чл.25, т.3 от закона. Именно от тези съображения следва да става ясно, кой е актът, регламентирал създаването им и какви са разпорежданията в него относно реквизитите на посочените документи и процедурата по съставянето им.
Подобни мотиви липсват в решението на комисията. След като е констатирал този недостатък на решението, съдът обаче е следвало да изложи свои съображения по тези въпроси. За целта, той на първо място е следвало да изиска от ответника, инструкцията, която е предвиждала съставянето на карт. обр.4. и да прецени доказателствената стойност на документа. По делото е представена Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата от органите на Държавна сигурност НРБ, но в нея не е предвидено оформянето на картон обр.4. Напротив, в тази инструкция е записано, че за вербовката е необходимо предложение за вербовка, оформено и подписано с рапорт до съответния началник, който го утвърждава, декларация от вербуваните за доброволното им съгласие да станата секретни сътрудници, като завербуваните се регистрират в отдел "Картотека" и "архив" при ДДС, по ред, предвиден в инструкцията за регистрация. Тази инструкция за регистрация не се намира по делото и не е изискана от съда, което е било необходимо, за да се прецени дали тя предвижда съставянето на картон обр.4.
В този смисъл е налице възражение в жалбата, с която съда е сезиран, което е останало необсъдено от съда.
От друга страна, в съдебно заседание, проведено на 23.11.2015г. пълномощникът на жалбоподателя е оспорил два документа и е поискал откриване на съответната процедура от съда във връзка с това оспорване, но съдът не се е произнесъл по него. В същото съдебно заседание, без мотиви, съдът е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя. При тези нарушения, допуснати от съда, които преценявам като съществени са останали неизяснени по делото редица обстоятелства, които са от значение за разрешаването на спора. Съгласно приетото в решение на Конституционния съд №4 от 26.03.2012г. по к. д. №14/2011г., съдът трябва да осъществи проверка за законосъобразност на решението на всички основания по АПК. Тази проверка е изисквала от съда да прецени обосноваността на решението на административния орган, която в конкретния случай е изисквала и преценка относно материалната доказателствена сила на документите въз основа на които е установена принадлежността на жалбоподателя във връзка с направените възражения на жалбоподателя. Съдът не е извършил тази преценка.
Връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд се налага според мен и от писмените доказателства, които петчленният съдебен състав на ВАС е преценил като нови по смисъла на чл.239, т.1 АПК и на това основание е отменил решението на касационната инстанция. Съгласно мотивите на горепосоченоторешение на Конституционния съд, в хода на съдебното производство за доказване на твърденията си жалбоподателите могат да използват всички допустими от ГПК доказателства. За да допусне отмяната на влязлото в сила решение, петчленният съдебен състав на ВАС е преценил представените документи като относими към спора. Тези писмени документи - удостоверение от Държавния военноисторически архив-В. Т, писменото обяснение от Й. Л. и сведението от д-р Т. следва да бъдат преценени и обсъдени наред с останалите писмени документи по делото и във връзка с възраженията и доводите на страните, което касационната инстанция не може да направи за първи път. Удостоверението, съдържа информация, че П. М. Ч. е служил в граничен отряд-с.С. (от м. август 1954г. предислоциран в Г.) от 01.04.1953г до 19.11.1955г. Видно от удостоверението е, че местожителството на лицето не е отбелязано. Същевременно в жалбата си до съда, жалбоподателят сочи, че през посочения период, не е упражнявал професията си на лекар в [населено място], а в [населено място]. Обстоятелството, пребивавал ли е жалбоподателя в [населено място] и в какъв период е от значение за спора, но е останало неизяснено от съда и по него, съдът не е формирал извод.
Писмените обяснения от физическите лица, представени пред съдебния състав, допуснал отмяната, следва да бъдат потвърдени пред съда като лицата се разпитат в качеството им на свидетели, за което са изразили готовност. В обяснението на г-н Л. е посочено, че не било възможно служащи в гранични войски, които са в състава на МВР, да бъдат вербувани за съдържатели на „явочна квартира” в рамките на самото поделение. Това сочено обстоятелство изисква изследване - регламентирано ли е някъде подобно положение, къде и в какъв документ, както и следва да се даде възможност за становище по него на ответника.
В писменото сведение на д-р Т. се сочат обстоятелства, които до известна степен ( относно хронологията)противоречат на удостовереното в удостоверението, издадено от ДВИА.В.Т.
Допълнително представените документи, възприети като нови такива от петчленния съдебен състав, допуснал отмяната са от значение за направеното оспорване на картон обр.4 и протокол №37 от жалбоподателя и следва да бъдат обсъдени във връзка с него.
По тези съображения, считам, че оспореното решение на административния съд е неправилно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал множество съществени процесуални нарушения, поради което следва да се отмени.Считам обаче, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд за излагане на съображения по всички спорни по делото факти и обстоятелства и обсъждане на всички събрани по делото доказателства.
Мотивирала особеното мнение: