Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно от Комисия за защита на конкуренцията, подадена чрез процесуалния си представител юрк.. Г и от [фирма], със седалище в София чрез своя процесуален представител адв.. Ж, срещу Решение № 12318/15.11.2016г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г., В ЧАСТТА по т.1, с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма] и се налага имуществена санкция в размер на 10200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 година, В ЧАСТТА по т.3, с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма] и се налага имуществена санкция в размер на 10200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 година, както и В ЧАСТТА по т. 7, с която на [фирма] е възложено да заплати направените по производството разноски, като вместо това се установява, че не е извършено нарушение чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма].

В двете касационни жалби са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевирани са възражения за неправилно тълкуване от страна на съда на материалноправните разпоредби на чл. 36 и чл. 37 от ЗЗК във връзка с установените по делото факти. Според касационните жалбоподатели това неправилно тълкуване на закона е довело и до необосновани правни...