Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. И. К. против решение 1349 от 10.06.2014 г. по адм. дело 1672 /2014 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. Вн-28-63/ 10.05.2014 г., издадена от експерт в Териториална дирекция Национална сигурност (ТДНС) Варна, с която на основание чл. 124а отм. от Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ЗДАНС) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са установени предпоставките за задържане, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 19 от ЗДАНС (изм.). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд Варна е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от експерт при ТДНС Варна към Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) на основание отменената норма на чл. 124а, ал.1 от ЗДАНС текст, който овластява органите на агенцията да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал.1 от ЗДАНС (изм.).

Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 62о, ал....