Образувано е по касационна жалба, подадена Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител, срещу решение 3576/28.05.2014 г. по адм. дело 12419/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ с което е отменена по жалба на Я. Л. Н. решение Ж-231/03.12.2013 г. на КЗЛД в частта му по т. 3 с която жалбоподателят е осъден да заплати на К. Р. М. ООД, направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. на основание чл. 47, ал. 2, предл. второ от АПК. Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно поради необоснованост и материалноправна незаконосъобразност. Изложени са съображения, че по присъждане на разноските е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, съгласно която за изготвянето на писмен отговор по искова молба, без явяване в съдебно заседание, както и за проучване на делото, възнаграждението е част

от съответното възнаграждение, но не по-малко от 300 лв. Следователно процесуалното представителство, за което се присъждат разноски, не се изразява единствено в личното явяване на заседание. Иска се отмяна на съдебното решение, алтернативно е направено искане за отмяна на решението на АССГ в частта, в която е оставено без уважение направеното от настоящия касатор възражение за прекомерност за претендираното от страна на Николов адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът по касационна жалба Я. Л. Н., жив. в гр. С., чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците по касационна жалба Кронос рикавъри мениджмънт ООД и Спиди АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., не изразяват становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна е прието от първоинстанционния съд, че Николов, с жалба от 25.06.2013 г. е сезирал КЗЛД с твърдения за незаконно обработване на личните му данни от две дружества, едното от които е К. Р. М. ООД /Кронос/. В хода на административното производство на дружествата е дадена възможност за предоставяне на писмени становища и доказателства по предмета на жалбата. От страна на Кронос е претендирано адвокатско възнаграждение и е приложено писмено становище, изготвено от адвокат, адвокатско пълномощно, копие на фактура и доказателства за плащане по банков път на сума в размер на 780 лв. за процесуално представителство пред КЗЛД На проведеното заседание на КЗЛД от 06.11.2013 г., за което са редовно уведомени страните, жалбата на Николов е разгледана по същество, но нито една от страните не се явила и не е изпратила свой представител. С решение Ж-231/03.12.2013 г. КЗЛД се е произнесла по жалбата на Я. Н. и в т. 3 от административния акт, на основание чл. 47, ал. 2, предл. второ от АПК, е уважила искането на Кронос за направени разноски в размер на 780 лв. като в административния акт е посочено, че същите следва да се платят от страна на Я. Н..

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от правна страна, че решението на КЗЛД, в частта му по т. 3, е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от АПК, послужила и като правно основание за издаването на административния акт. Съдът приема от съдържащите се в административната преписка доказателства, че в проведеното заседание пред КЗЛД от страна на редовно уведоменото дружество Кронос не се е явил лично нито лицето, представляващо дружество, нито някой от упълномощените от него адвокати, с което не се е реализирала хипотезата на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от АПК. Така постановеното решение е правилно.

Наведеното отменително касационно основание е неоснователно. По смисъла на чл. 9 от Наредбата /приложимата редакция - след допълненията с ДВ, бр. 43 от 08 .06.2010 г./ за изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 150 лв. Същата се явява неотносима към производстваа пред административния орган, както видно от съдържанието й, така й с оглед на текста на предходния чл. 8 от същата наредба, в който се посочва, че за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2. С този текст обаче не е уреден процесуалноправния аспект при присъждане на възнаграждение. На следващо място следва да се има предвид, че разпоредбите на наредбата се прилагат общо при уговаряне размера на адвокатското възнаграждение, като правилата за присъждането му се съдържат в АПК и за неуредените в АПК случаи - в ГПК. С оглед съществуващия специален ред, въведен с чл. 47, ал. 2 от АПК, а именно, поставено изрично изискване за лично явяване в производството пред административния орган, за да бъдат признати пътни и други разходи, следва да се приложи специалният текст на кодекса, който е и нормативен акт от по - висока степен от наредбата по смисъла на чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и разпоредбите му не биха могли да бъдат дерогирани от норми на подзаконов нормативен акт.

Неоснователно е и второто твърдение на касатора относно наличие на основание за отмяна на съдебния в частта за присъдените разноски на Я. Н.. Съдът е изложил мотиви, съобразно правилото на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК. Съдът е изложил достатъчно съображения във връзка с присъденото възнаграждение, които настоящата инстанция споделя напълно. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 3576/28.05.2014 г. по адм. дело 12419/2013 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. А.Д.