Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на О. В. Т. против решение 542 от 19.12.2014 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело 806/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед 2236/22.10.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. В. Т., потвърдена с решение РДСП14-86/03.11.2014 г. на директора на РДСП В. Т..

Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на Д"СП" В. Т. не се предсдтавлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

По делото е установено и е безспорно, че О. В. Т. е собственик и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност "Котик" ЕООД, което обстоятелство е декларирал пред административния орган в молба декларация за отпускане на целева помощ за отопление за периода 2014 - 2015 г. С обжалваната заповед издадена на 22.10.2014 г. е отказано исканата целева помощ за отопление на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Съдът е приел от правна страна, че е налице материална пречка за отпускане на помощта и отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Закона за социалното подпомагане социални помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основни жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Според чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на закона...