Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на зам. началника на 04 РУП - СДВР срещу решение 4475 от 01.07.2014 г., постановено по адм. дело 3951/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Ж. Г. Г. е отменена издадена от касатора заповед с рег. з-111/02.04.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на служителя. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. О. Г. оспорва жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че същата е основателна.
Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
От даните по делото се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед, Георгиев е заемал длъжност полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 04 РУ "Полиция" при СДВР.
С докладна записка рег. 13111/10.02.2014 г. старши инспектор В. Т. - началник 03 група КП - Лозенец, е информирал началника на 04 РУП, че на 08.02.2014 г., около 05.30 часа, в качеството му на контролиращ силите по единната разстановка на територията на 04 РУП, забелязал АП 105 със съответния служебен автомобил, паркиран на тротоара на ул. "К. Т." на около 30 метра от бул. "Т. К.", като служителите от патрула Георгиев и Павликянов били в автомобила. Съгласно разстановката този автопатрул е имал установъчен пункт на това място. И. Т. наблюдавал автомобила за времето от 05.30 часа до 05.45 часа, пред което служителите не излезли от него, въпреки че по негово твърдение по време на инструктажа лично той им обърнал внимание за начина на изпълнение на службата на установъчните пунктове. Около 05.45 часа Тодоров се приближил до автомобила и забелязал, че двамата служители спят и се събудили при второто по-силно почукване по прозореца. Видно е, че това констатирано обстоятелство същият отразил и в книгата за резултатите от проверките за изпълнение на патрулно-постовата дейност от нарядите при 04 РУП - СДВР.
Изготвена е справка рег. 22277/17.03.2014 г. за извършена проверка във връзка с тази докладна записка, в която е описана идентична фактическа обстановка. При прослушване на многоканалния цифров магнетофон е установено, че за времето от 05.30 часа до 06.00 часа няма комуникация между ОДЧ и АП 105, в който съгласно утвърдената ежедневна ведомост рег. 56/2014 г. са били назначени главен полицай В. П. и полицай Ж. Г.. В дадените писмени обяснения на 12.02.2014 г. двамата твърдят, че за посоченото време са изпълнявали служебните си задължения в охранявания район и са били на определения им установъчен пункт. Въз основа снетите обяснения, приложените справки и документи, в справката е прието от извършилия проверката старши инспектор Б. Ж. - началник група ООР сектор ОП, че полицай Георгиев при изпълнение на служебните си задължения е допуснал нарушение на служебната дейност, като на установъчния пункт не е слязъл от автомобила и е констатирано, че спи вътре в посоченото от Тодоров време. Изведено е заключение, че това поведение е в нарушение на чл. 57, ал. 2 от действащата тогава Инструкция з-633/2013 г. за патрулно-постова дейност, съгласно която "на
установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 30, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача.
С оглед на това е прието, че е налице извършено от служителя дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР отм. - небрежност в служебната дейност, за което съгласно чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от правилника се предвижда наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 до 6 месеца. Предложението на извършилия проверката служител е наказанието да бъде в максимален размер от шест месеца. Служителят се е запознал със справката на 16.03.2014 г., но не е дал възражения. В издадената на 02.04.2014 г. оспорена заповед е възприета установената в справката фактическа обстановка, като на основание чл. 224, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, на Ж. Г. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 57, ал. 2 от цитираната по-горе инструкция.
Настоящата инстанция не споделя част от мотивите на АССГ, обосновали отмяната на заповедта. Като краен резултат обаче решението е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган, за което съдът подробно се е мотивирал, в сроковете по чл. 225 от ЗМВР. Тя съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като е налице описание на извършеното нарушение, посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е както правното основание - чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, така и нарушената разпоредба на чл. 57, ал. 2 от приложимия подзаконов нормативен акт. Вярно е, че в заповедта не е конкретизирано дали наказанието се налага за проявена небрежност в служебната дейност, респективно за забавено или лошо изпълнение на заповед, каквито три отделни хипотези предвижда чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, но такава конкретизация е налице в справката, към която заповедта изрично препраща.
Не се споделя извода на АССГ, че не е ясно от съдържанието на заповедта в какво точно се изразява нарушението. Очевидно е, че Георгиев не е изпълнявал патрулно-постова дейност извън служебния автомобил и не е извършвал обход пеша на пункта в посоченото от Тодоров време, което бездействие му е вменено като виновно извършено нарушение на служебната дисциплина. По преписката няма данни метереологичните условия да са препятствали изпълнението на службата и да са принудили автопатрула да стои вътре в автомобила и/или това поведение да е съгласувано с ОДЧ.
Неоснователни са възраженията на защитата на Георгиев, че проверката на АП 105 е извършена в нарушение на инструкцията. Въпреки, че в административната преписка е приложен график за м. януари, а не за м. февруари 2014 г., няма спор, че старши инспектор В. Т. е бил назначен за контролиращ силите по ЕР на територията на 04 РУП на процесната дата. Извършената от него проверка в това му качество е по непосредственото изпълнение на служебните задължения в рамките на работната смяна. Същата е рутинна и се извършва съгласно разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 от приложимата инструкция, поради което не представлява ръководство, контролиране и оценяване на ППД по смисъла на чл. 37, за да е приложим редът и условията за провеждането й, определени в чл. 38 и чл. 39.
Настоящата инстанция споделя извода на АССГ, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената заповед обаче липсва дори елементарен анализ по тези императивно въведени от закона критерии. Такава преценка няма и в справката от проверката, към която е налице препратка в заповедта. Видно от приложената кадрова справка на Георгиев за трите години служба в МВР същият има писмена похвала през 2011 г. и още едно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца, наложено му на същата дата - 02.04.2014 г. със заповед 109 на зам. началника на 04 РУП - СДВР, която не е представена. При това положение не е ясно защо процесното дисциплинарно наказание е наложено в максимален размер, не е ясно и какви са съображенията на един и същи дисциплинарно наказващ орган в един и същи ден да издаде две различни заповеди, налагайки едно и също по вид и размер наказание, очевидно за две различни нарушения, като процесното наказание е второто по ред. Това нарушение на административнопроизводствените правила от страна на органа е съществено, препятства съдебния контрол за законосъобразност на оспорената заповед и само то е достатъчно, за да обоснове отмяната й.
Касационната инстанция констатира, че е налице и нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Дадените от полицейския служител писмени обяснения са от 12.02.2014 г. и са приети от дисциплинарно наказващия орган с резолюция от същата дата. Към този момент проверката обаче не е приключила, тъй като справката от същата е изготвена на 19.02.2014 г. и е връчена на Георгиев за запознаване на 16.03.2014 година. Едва от съдържанието на справката става ясно какво нарушение е прието за извършено и какво дисциплинарно наказание се предлага да бъде наложено. Затова поканата за даване на писмени обяснения трябва да не предхожда, а да следва запознаването със справката от проверката. Законът императивно вменява на дисциплинарно наказващия орган задължението да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Обяснението на Георгиев е дадено във връзка с изнесените в докладната записка на Тодоров факти и обстоятелства към момент, когато полицейският служител не е знаел, че ще бъде санкциониран. Поради това в случая писмените обяснения са формално поискани и не удовлетворяват законовото изискване, което има за цел да гарантира правото на защита на привлеченото вече към дисциплинарна отговорност лице. Според съдебния състав това нарушение на административнопроизводствените правила също е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед.
Предвид изложеното решението на АССГ като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство, поради което СДВР следва да се осъди да му заплати сумата 400 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 4475 от 01.07.2014 г., постановено по адм. дело 3951/2014 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ж. Г. Г. сумата 400 (четиристотин) лева разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ Е. М.
Д.Д.