Производството е по реда на чл. 145 чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.13, ал.7 от Закона за енергетиката.
Образувано е по жалба, подадена от ЧЕЗ Е. Б. АД срещу решение Ж-185 от 12.08.2013г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С жалбата са релевирани доводи незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила основания за оспорване на административен акт по чл.146, т.1, т.3 и т.4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение.
О. Д. комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк.. Р., излага доводи за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна Е. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.
За да се произнесе по жалбата, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна:
Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалба с вх. Е-11Е-00-39 от 08.04.2013г., подадена от Е. Н.. С жалбата се възразява срещу неоснователно прекратяване на сключен договор за продажба на електрическа енергия. При извършената проверка от регулаторния орган е установено, че жалбоподателката е клиент на ЧЕЗ Е. Б. АД има сключен договор за продажба на електрическа енергия, консумираната електрическа енергия се отчита от електромер 128438 и се фактурира по клиентски 300011066904. На 01.03.2013г. в "ЧЕЗ Е. Б. АД е постъпило заявление от М. О. за временно преустановяване на електрозахранването на адреса, регистриран с клиент Е. Н.. По тази молба е дадено становище, че временното преустановяване на електрозахранването може да стане само по искане на клиент. След това становище е постъпило искане от М. О. за сключване на договор продажба на електрическа енергия за битови нужди. Към искането са приложени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на заявителя. С оглед представените доказателства е сключен договор със собственика на имота и съответно по негово искане временно е преустановено електрозахранването. На 04.04.2013г. е подадено искане от Е. Н. за възстановяване на електрозахранването в имота с мотива, че тя има сключен договор за продажба на електрическа енергия и в момента владее имота. Искането не е било удовлетворено, поради което е сезиран регулаторния орган.
С обжалваното решение ДКЕВР е приела, че с действията си лицензианта е нарушил изискванията на чл.9, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ Е. Б. АД (Общите условия), които определят условията при които може да бъде сключен договор за продажба с друго лице. На следващо място ДКЕВР е приела, че не са били налице условията на чл.47 от Общите условия за прекратяване на договор с клиент. С оглед на тези правни изводи и на основание чл.147, ал.2 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и във връзка с чл.22, ал.1,, ал.56 и ал.7 от ЗЕ ДКЕВР е дала задължителни предписания на ЧЕЗ Е. Б. АД, а именно да възстанови договор за продажба на електрическа енергия по партида с клиентски 300011066904 на Е. Н. и да възстанови незабавно електрозахранването на битовия потребител.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗЕ регулаторния орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Реда за разглеждане на жалбите е този предвиден в действащата Наредба лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.2 от Наредбата, Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по Закона за енергетиката. Съгласно чл.75, ал.2, т.1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В приложимата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката чл.49, ал.2, т.7, е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, настоящият състав приема, че част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроснабдително дружество във връзка прекратяване на договор за продажба и преустановяване на електрозахранването на адреса на битовия потребител. Разглеждането на жалбата е в рамките на материалната компетентност на регулаторния орган.
Обжалваното решение е съобразено с приложимите Общи условия, с които се определят правилата за продажба на електрическа енергия от електроснабдителното дружество ЧЕЗ Е. Б. АД. Съгласно изричната разпоредба на чл.9, ал.1, т.2 от Общите условия продавача отказва започване на продажба на електрическа енергия, когато в същия имот има друг потребител на електрическа енергия, който не е заявил прекратяването на продажбата. Изключение от това общо правило е допустимо само в случай, че другия потребител е престанал да бъде фактически ползвател на имота и потребител на електрическа енергия и е налице обективна невъзможност той да бъде открит от лицето, което желае да стане потребител в същия имот. Само в този случай продавача има право да прекрати едностранно отношенията със стария потребител и да сключи нов договор за продажба с потребител, който заявява вещни права по отношение на имота. В случая не са налице изискванията, предвидени в Общите условия за сключване на нов договор с потребител за продажба на електрическа енергия в имот, за който има сключен договор за продажба и титуляра на партидата не отговаря на изключващите предпоставки, предвидени в чл.9, ал.1, т.2 от Общите условия. В случая е установено, че заинтересованата страна Е. Н. е фактически ползвател на имота и не отказва доставката на електрическа енергия и заплащане на ползваната електрическа енергия, за което представена разписка за платена електрическа енергия.
С оглед предвиденото в Общите условия, настоящият състав приема за неотносими доводите на оспорващата страна относно представените доказателства за собственост на лицето, което претендира с него да бъде сключен договор за продажба. Изискванията в Общите условия предвиждат като условие за прекратяване на сключен договор и откриване на партида на нов ползвател само фактическото ползване на имота. Спора за собственост между новия клиент и лицето, което фактически ползва имота не е приключил с влязло в сила съдебно решение и е недопустима електроснабдителното дружество да се намесва в тези спорни гражданско-правни отношения, като открива нова партида и спира доставката на електрическа енергия до жилището.
Неоснователни са доводите на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с провеждане на процедурата по която е разгледана жалбата. Неоснователен е довода, че жалбата е подадена в нарушение на изискването на чл.143, ал.3 от НЛДЕ директно да енергийния регулатор, а не чрез съответното предприятие. С разпоредбата на чл.143, ал.4 от НЛДЕ е дадена възможност жалбата да се подаде директно до регулаторния орган, който изпраща препис за становище на енергийното предприятие. В изпълнение на тези процедурни правила с писмо изх. Е-11Е-00-39 от 11.04.2013г. жалбата е изпратена за становище на ЧЕЗ Р. Б. АД. Обжалваното решение е постановено по реда на Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, поради което в случая не са приложими изискванията за назначаване на работна група и съставяне на констативен протокол, който да се връчи на ответното дружество. В съответствие с изискванията на чл.145, ал.1 от НЛДЕ след приключване на проверката и събиране на всички относими доказателства е изготвен доклад от В. К. главен директор на ГД Разглеждане на жалби и решаване на спорове, който е внесен за разглеждане от комисията и е бил разгледан на закрито заседание на 12.08.2013г. на това заседание с необходимия кворум е взето оспореното решение. Решението е постановено при спазване на процедурните правила, предвиден в действащата Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.
С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспорения административен акт е законосъобразен. Решението е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. При липса на основания за отмяна на оспореното решение, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора оспорващата страна "ЧЕЗ Р. Б. АД на основание чл.143, ал.4 от АПК следва да заплати разноски по делото на ответника в производството ДКЕВР, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на
ЧЕЗ Е. Б. АД срещу решение Ж-185 от 12.08.2013г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Е. Б." АД да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 300лв.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ К. К. Т.Х.