Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Ш. срещу решение 43/22.07.2014 г. по адм. д. 119/2014 г. на Административен съд - гр. Ш., с което е отхвърлена жалбата му против решение 184/21.05.2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Ш.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му.

Ответникът по касация - директорът на РИОСВ - Шумен, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред АС е оспорено решение на директора на РИОСВ - Шумен, с което последният е отказал на искането на кмета на община Ш. да предостави сума в размер на 216 109 лв., представляваща натрупани средства от отчисленията по чл.20 от Наредба 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, издадена от министъра на околната середа и водите, за обект "Реконструкция на съществуващ ретензионен басейн за инфилтрат и нов ретензионен басейн с V = 500 куб. м. на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на гр. Ш., кв.Дивдядово". Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл.25, ал.9 от Наредба 7 от 19.12.2013 г., при спазване на изискванията на чл.59 от АПК относно формата и съдържанието на административния акт и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Оспореното решение на директора на РИОСВ е съобразено и с приложимото материално право, а именно с поредността на разпоредбата на чл.24, ал.4 от Наредба 7 от 19.12.2013 г. вр. чл.6, ал.1 ЗУО за приоритетния ред за разходване на отчисленията, според който на последно пето място са дейностите по обезвреждане. Съгласно чл.64, ал.1 ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредба по чл.43, ал.2 ЗУО Съгласно чл.64, ал.2 ЗУО целта на тези отчисления е да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оплозотворяване. Според чл.64, ал.4 ЗУО натрупаните средства по чл.64, ал.1 ЗУО се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци. Тоест разходите за изградени вече съоръжения и инсталации следва да са за оползотворяване на отпадъците, какъвто не е настоящият казус. В този смисъл е и разпоредбата на чл.24, ал.3 от Наредба 7 от 19.12.2013 г., според която не се допуска разходване на събраните суми от отчисления единствено за дейности по проектиране и изграждане на депа, без да са предвидени или изградени други съоръжения за третиране на битови отпадъци.

Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че приоритетния ред за разходване на отчисленията, на практика представлява забрана за използването им за дейности по обезвреждане на отпадъци. В мотвите на съдебното решение няма подобно твърдение, а единствено констатация, че парите се искат за съществуващ вече обект, в който се извършват дейности по обезвреждане на отпадъци. Освен, че дейностите по обезвреждане са последни в приоритетния ред по чл.6, ал.1 от ЗУО, както правилно е констатирал АС, при разходи за изградени вече обекти има специална разпоредба - тези на чл.64, ал.4 от ЗУО, според която последващи разходи са допустими само за изградени вече съоръжения и инсталации за оползотворяване., каквато безспорно не е ретензионния басейн на съществуващото депо за неопасни отпадъци. Обектът, за който се иска процесната сума е вече изградено депо, поради което неотносими са разпоредбите за изграждане на ново депо, на които се позовава касаторът. Същият не е изказал конкретни твърдения, че в случая неопасните отпадъци, за които е предназначено депото, представляват специфичен поток от отпадъци по смисъла на чл.6, ал.2 ЗУО, за които е допустимо отклонение от йерархията по ал.1, нито е ангажирал доказателства в тази насока, поради което и предвид разпределението на тежестта на доказване няма основания за прилагане на разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗУО. Съдът се е позовал на чл.64, ал.2 ЗУО за изясняване целта на закона и приоритетите в разходването на средствата, без да прави твърдените от касатора изводи за генерална забрана за разходване на средства за дейности по обезвреждане. Останалите наведени доводи в касационната жалба нямат отношение към мотивите на съда да отхвърли оспорването. АС правилно е установил фактите по делото и е приложил разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗУО, като е приел, че е законосъобразен оспорения пред него отказ за предоставяне на суми за последващи разходи за изградено съоръжение за обезвреждане на отпадъци предвид вида на третиране на отпадъците - обезвреждане. В тези случаи допустимо е разходване на отчислените средства само за изграждане на нови съоръжения, но не и за последващи разходи за изграден вече ретензионен басейн на съществуващо депо .

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 43/22.07.2014 г. по адм. д. 119/2014 г. на Административен съд - гр. Ш..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. А.Д.