Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 9944 от 15.07.2014 г., постановено по адм. дело 13547/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

О. А. П. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед К-7845/09.07.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР отм. на А. П. С. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.

За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Неправилен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като дисциплинарно наказващият орган не е издал заповед за удължаване срока за извършване на проверката. От събраните по делото доказателства е установено, че такава заповед е издадена (становище К-6883/20.06.2012 г. на директора на дирекция Човешки ресурси МВР).Описаната в становището заповед е представена в касационното производство.

Независимо от това изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон, са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства.

Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15 или 16.02.2010 г. в ж. к. Люлин V София, инспектор А. С., в качеството си на длъжностно лице, е поискал чрез Р. Б. Г. от Р. С. В. имотна облага, която не му се следва сумата от 500лв., за да не извърши действия по служба по д. п. 457/2010 г. по описа на 09 РУП-СДВР, за което срещу служителя е образувано досъдебно производство 5-П/2011 г. по описа на Следствен отдел при СГП, приключило с внасяне на обвинителен акт в СГС за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1, алт. 2 от НК, с което виновно е нарушил т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В заповедта не е посочено уронен ли е престижа на службата и с кои действия Савов е сторил това. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМР отм. . В заповедта административният орган се е позовал на обобщена справка и становище изготвени от дисциплинарно-разследващия орган, както и становище, изготвено от директора на дирекция Човешки ресурси при МВР. В първото становище е прието, че служителят не е извършил нарушение на служебната дисциплина, а във второто е прието обратното. В заповедта не са изложени съображения защо не се приема предложението на дисциплинарно-разследващия орган и защо се приема второто становище. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е посочил, че становището на дисциплинарно-разследващия орган не е задължително за органа по назначаването, но ако същият приеме друго становище, то в административният акт следва да бъдат изложени съображенията за това, което в случая не е сторено. От изложеното следва, че заповедта не съдържа фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание. Органът по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР отм. не е длъжен да сподели изводите, с които е приключило дисциплинарното производство, като може да разпореди събирането и на допълнителни доказателства съгласно чл. 245, ал. 2 от ППЗМВР отм. . Във всички случаи обаче той не може да се позовава едновременно на документи, които като съдържание си противоречат помежду си. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е законосъобразен и обоснован.

Законосъобразен е и изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон.

Видно от приложената по делото влязла в сила присъда е, че Савов е оправдан по повдигнатото му обвинение поради това, че същият не е извършил престъпление, като изпълнителното деяние, за което е оправдан е напълно идентично с нарушението на служебната дисциплина, описано в оспорената заповед. Действително производството по налагане на дисциплинарно наказание е независимо от наказателното такова, но в случая в заповедта за налагането му, като фактическо основание, е посочено извършването на конкретно деяние от Савов, осъществяващо състава на престъплението - подкуп по чл. 302, т. 1 и 2 вр. чл. 301, ал. 1 от НК, за което с влязла в сила присъда същият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно след като с влязла в сила присъда е установено, че държавния служител не е извършил деянието, което е описано и в оспорената заповед, то следва, че Савов не е извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. Що се отнася до цитираните в заповедта правила на т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, то тава нарушение е обосновано от дисциплинарно наказващият орган единствено въз основа на повдигнатото на Савов обвинение. Както бе посочено по-горе в заповедта, а и в становището на директора на дирекция Човешки ресурси не е описано, с кои свои действия, извън тези осъществяващи състав на престъпление по НК, служителят е уронил престижа на службата, тъй като уронването на престижа е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Следователно като е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР отм. и ППЗМВР отм. тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е съответно на закона.

Твърдението на касатора за липсата на тъждество между обвинението, за което е оправдан Савов и заповедта за наказание, тъй като същият е оправдан за подкуп, а е наказан за нарушение на етичните правила е неоснователно. От една страна в заповедта и в становищата не са описани действията, довели до уронване на престижа на службата, а от друга страна от мотивите на наказателния съд и от изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становища, по несъмнен начин е установено, че се касае до едно деяние, предмет и на заповедта и на присъдата. Обжалваното решение е обосновано.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, но в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. На тази база е и заключението, че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като е направен обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактът, че административният орган не е изпълнил задължението си да приложи административната преписка в цялост не обосновава допуснато от съда съществено нарушения на процесуалните правила, а представянето на заповедта за удължаване на срока на проверката в касационното производство не се отразява на правилността на изводите на съда относно незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалния закон.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 9944 от 15.07.2014 г., постановено по адм. дело 13547/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ Д. Д./п/ И. Д./п/ М. М.

И.Д.