Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. К. Б. срещу решение 4459 от 01.07.2014 г., постановено по адм. дело 4943/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отвърлена жалбата й против заповед РД-15-0069/29.04.2014 г. на началника на ДНСК за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно, по следните съображения:

Фактическата остановка е правилно установена от АССГ, а изводите му за отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед изцяло се споделят.

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл органът по назначаването има право едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение с държавен служител, ако последният не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от закона.

Според тази разпоредба, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2

от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. В случая е установено, че

след възстановяването й на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и съгласно заповед РД-15-0133/21.12.2013 г., касаторката е подала всички изискуеми декларации, в това число и тази по чл. 12, ал. 1 от ЗПУКИ. Неоснователно обаче се твърди, че в последната Боянова е отразила членството си в управителния орган на търговско дружество. От приложената декларация по делото (л. 31) се установява липса на отбелязване на участие в търговско дружество, с посочване...