Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област С. против решение 6119/15.11.2012 г., постановено по адм. д. 6320/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и е поскана отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Н. А. З., чрез адв. Д. Т., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна.

С решението в обжалваната му част, административният съд е отменил мълчаливия отказ на Областния управител на област С. да се произнесе по Искане 94 НН/64 от 19.12.2011 г. на Н. А. З. за заплащане на парично обезщетение за репресията изселване за периода от 01.08.1953 г. до 01.09.1956 г. и е върнал преписката на органа за произнасяне по отношение на горепосочения период.

Производството по делото на АССГ е започнало по жалба на Н. А. З. против заповед РЛ-030/13.06.2012 г. на Областния управител на област С., с която е признато правото му на обезщетяване за срок от два месеца, съгласно чл. 5 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) за репресията изселване и е определен размерът на дължимото се обезщетение. Зяпков е оспорвал административния акт в частта му, отнасяща се до фактическото времетраене на репресията изселване. Същият твърди, че периодът за който претендира заплащане на обезщетение е от 29.05.1953 г. до 01.09.1956 г.

Административният съд е приел, че жалбата на Н. А. З. е частично допустима. Посочено е, че обжалваната заповед РЛ-030/13.06.2012 г. на Областния управител на област С., с която на Н. А. З. е признато правото на обезщетение за периода от 29.05.1953 г. до 01.08.1953 г. е административен акт с благоприятстващ ефект в правната му сфера, което обуславя и липсата на правен интерес за оспорването й по съдебен ред, поради което жалбата в тази й част е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено.

По отношение на останалата част от периода, а именно 01.08.1053 г. до 01.09.1056 г., административният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ поради факта, че по силата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, подадените искания се проверяват и разглеждат от съответния областен управител в тримесечен срок от постъпването им. От тук и по аргумент на ал. 2 на чл. 4 от Наредбата, съгласно който заповедта, с която се произнася Областния управител се съобщава на предявилите искането, е прието, че произнасянето по искането следва да бъде извършено с нарочна заповед. Съответно, непроизнасянето в срок, съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, се счита за мълчалив отказ да се издаде акта. По тези съображения, административният съд е приел, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ на Областния управител на област С. за част от претендирания период, поради което е отменил същия. Решението в обжалваната му част е неправилно.

От разпоредбите в приложимия закон-ЗПГРРЛ следва, че заинтересованите лица имат право на еднократно обезщетение, за което подават искане. При преценка на искането един от елементите, които се преценяват от компетентния орган е продължителността на репресията. Тоест, правоимащите по закона лица не заявяват обезщетение за период, а еднократно обезщетение, за размера на който е относим периода на репресията. В конкретния случай е налице изрично произнасяне на областния управител по искането на лицето. Въпросът относно периода на репресията е от значение относно законосъобразността на определения размер на обезщетението, по който съдът е следвало да се произнесе по същество с решението си.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява за неправилен извода на съда за наличие на мълчалив отказ по част от искането на жалбоподателя. Налице е изричен акт на компетентния орган, който съдът е следвало да прецени по същество относно правилността и законосъобразността на определения в него размер на обезщетението, което в конкретния случай не е направено. Следователно, налице са касационните отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК, поради което решението в посочената част следва да се отмени, а делото в тази част се върне на друг съдебен състав на административния съд, който да се произнесе по същество относно законосъобразността на определения в заповедта размер на обезщетението.

Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав РЕШИ:

ОМЕНЯ решение 6119/15.11.2012 г., постановено по адм. д. 6320/2012 г. по описа на Административен съд София - град В ЧАСТТА, в която е отменен мълчалив отказ на областния управител на област С. да се произнесе по искане 94 НН/64 от 19.12.2011 г. на Н. А. З. за заплащане на парично обезщетение за репресията "изселване" за периода от 01.08.1953 г. до 01.09.1956 година и преписката е върната на областния управител на област С. за произнасяне по искането в посочената част и

ВРЪЩА делото в посочената част на друг съдебен състав на Административния съд София-град за ново произнасяне. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. А.а/п/ С. Б. И.А.