Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Т. Т." ЕООД гр. В., против Решение 1957/17.07.2013 г., постановено по адм. дело 599/2013 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Р. А. МД - РА - 015/29.08.2012 г., издаден от главен инспектор в Отдел "Контролно - ревизионни дейности и принудително събиране", Дирекция "Местни данъци" при О. В., потвърден с Решение 4970/12.12.2012 г., на Кмета на О. В.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният Ревизионен акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - Кмета на О. В., редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение А дминистративен съд Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Т. Т." ЕООД срещу Р. А. МД - РА - 015/29.08.2012 г., издаден от главен инспектор в Отдел "Контролно - ревизионни дейности и принудително събиране", Дирекция "Местни данъци" при О. В., потвърден с Решение 4970/12.12.2012 г., на Кмета на О. В.. За да постанови този резултат съдът е приел, че правилно са определени допълнителните задължения за данък МПС върху посочените превозни средства. Ревизиращите правилно са определили вида на МПС, като са съотнесли техническите им характеристики по свидетелства за регистрация и удостоверения от официалните представители на съответните марки, към приложимите норми, определящи дължимия данък -чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ вр. чл. 40, ал. 7 от НОВОРМДТ на О. В. - за седлови влекачи (т.4 и т. 5 от РА), и чл. 55, ал. 13 от ЗМДТ вр. чл. 40 ал. 13 от НОВОРМДТ на О. В. - за товарните автомобили ( т.1, т.2, т. 3 и т. 6 от РА). При извършеното изчисляване на дължимия данък въз основа на установените в табличен вид ставки съобразно критериите допустима максимална маса, брой оси и окачване, е отчетена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗМДТ, като е начислен данък с 50% намаление на посочените МПС. По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, от закрлючението на която се установява, че данъчните задължения за правилно установени. Решението е правилно.

Административен съд Варна е отговорил подробно на всички възражения, като се е съобразил с доказателствата по делото, включително и приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е възражението за неправилно определяне на допълнителни задължения за данък МПС върху процесните превозни средства. Както ревизиращия орган, така и съдът в своите мотиви правилно са определили вида на превозните средства, като са съотнесли техническите им характеристики, които не са били оспорени от жалбоподателя и се потвърждават, както от приложените свидетелства за регистрация и удостоверенията от официалните представители на съответните марки превозни средства така и от цитираната експертиза. Съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ, вр. с чл. 40, ал. 7 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община В. за седловите влекачи и чл. 55, ал.13 от ЗМДТ вр. с чл. 40, ал. 13 от Наредбата за товарните автомобили.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Варна съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1957/17.07.2013 г., постановено по адм. дело 599/2013 г., по оп иса на Административен съд Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. И.Р.