Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. П. от гр. Р., чрез адвокат Д. Д. срещу решение 132 от 16.07.2014 г., постановено по адм. д. 165/2014 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/3501 от 26.02.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност.

В касационната жалба се твърди нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. В съдебно заседание, чрез пълномощник поддържа жалбата, не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът заместник изпълнителния директор на ДФЗ РА не се представлява в съдебно заседания, в отговор по касационната жалба я оспорва, твърди, че решението на административния съд е законосъобразно и иска от съда да го остави в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира решението на Административен съд С. З. за неправилно и незаконосъобразно и предлага да бъде отменено, поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение 132 от 16.07.2014 г., постановено по адм. д. 165/2014 г. Административен съд С. З. е отхвърлил жалбата на Ж. Г. П. срещу АУПДВ 01-6500/3501 от 26.02.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност.

За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят Ж. П. е одобрен за участие по мярка 214 АЕП, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през кампания 2010 г. При извършване на административни проверки за спазване на агроекологичния ангажимент през 2011 г. било установено, че процентът от припокриване на заявените площи през кампания 2011 г. спрямо одобрените парцели за участие по посоченото направление е в размер на 89.6%. При това положение е започнало производство за прекратяване на агроекологичен ангажимент, за което Ж. П. е уведомен надлежно. Административното производство е приключило с Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2011 г. с изх. 01-6500/3501 от 07.03.2013 г. Този административен акт не е оспорен и е влязъл в законна сила на 27.04.2013 г.

След прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване земеделският производител дължи при прекратяване на агроекологичния ангажимент. За започналото административно производство оспорващият е уведомен и не са установени обстоятелства в обратния смисъл във връзка с твърденията за допуснато нарушаване на административнопроизводствените правила.

Въз основа на доказателствата в административното производство, заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореният АУПДВ. Изложил е правни и фактически основания за издаването му, като относно конкретните фактически обстоятелства по изпълнение на агроекологичния ангажимент съобразно с нормативните изисквания, административният орган се е позовал на установеното с административния акт за прекратяване.

В тази връзка, от пълномощника на оспорващия е направено искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол в рамките на развилото се производство по оспорване на АУПДВ и на акта, с който е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 на Ж. П.. Съдът правилно не е приел да осъществи инцидентен съдебен контрол, тъй като този акт подлежи на самостоятелно оспорване пред съд, относно неговата валидност и законосъобразност, както и поради обстоятелството, че инцидентен съдебен контрол по законосъобразността на административен акт е предвидена в ГПК за общите съдилища, която норма не е приложима за административния съд, при положение, че актът е подлежал на оспорване и страната не е упражнила това право.

С влизането в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния ангажимент между страните е установено, че земеделският производител е допуснал припокриване на парцелите, които е заявил за текущата кампания 2011 г. спрямо парцелите, които са одобрени за участието му за АЕП по мярка 214 по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, като процентът на припокриване е 89.6%. Съдът е посочил и обсъдил подробно заявените площи и тези, одобрени за участие в агроекологичния ангажимент. При тези обстоятелства е изпълнена хипотезата на правната норма на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана Наредба 11. Във връзка с това и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 от Наредба 11 подпомаганото лице следва да възстанови получената сума заедно с лихвите, като в случая възстановяването на основание буква а е 100%, а именно цялата получена от земеделския производител сума от 18 498.88 лв.

В първоинстанционното решение, административният съд е изложил и подробни мотиви относно изискването на чл. 73 от Регламент 796/2004 г., като настоящият касационен състав напълно споделя изводите на съда, че не се установяват предвидените в регламента хипотези земеделският стопанин да не дължи възстановяване на недължимо платени суми.

При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е отхвърлил оспорването срещу него. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с до минус 10 %, като всяка година поне 90 % от площта се припокрива с първоначално одобрената за подпомагане площ в първото подадено и одобрено по мярката заявление за подпомагане на кандидата. Установено е по делото, както и с влязъл в сила административен акт, че тази площ е в размер на 89.6%.

Съгласно чл. 18, ал. 3 и 4 от Наредба 11 в тези случаи ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, като до края на третата година - 100 %.

Предмет на това производство е публичното държавно вземане, което се изразява в 100% от сумата, която е платена по мярка АЕП. Доводите за незаконосъобразност на Уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2011 г. са ирелевантни за това производство с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 73 от Регламент 796/2004 г отм. , като нормата се възпроизвежда и в чл. 80 от Регламент 1122/2009 г. Тези норми предвиждат недължимо получените от земеделските производители суми да не се възстановяват, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи. В случая тази хипотеза не е налице, освен това всички въпроси по отношение на материалноправните предпоставки по изпълнение на поетия многогодишен ангажимент по мярка 214 направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност е следвало да се установят в производството по оспорване на административния акт, с който е прекратен агроекологичния ангажимент.

Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал изводи, които изцяло се споделят от този касационен състав. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от Административен съд С. З..

Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора.

По делото не е представен списък за разноските от двете страни, не са представени и доказателства за направени такива пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 132 от 16.07.2014 г., постановено по адм. д. 165/2014 г. на Административен съд С. З.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ж. П./п/ Е. Г.

Е.Г.