О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр.София, 01.03.2011 година
Върховният
касационен
съд на
Република
България
, Първо гражданско отделение
в закрито заседание на
четиринадесети февруари
две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията)
ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско
дело под №
1010/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския апелативен съд с № 395 от 09.04.2010 год., постановено по гр. дело № 222/2010 год., с което е потвърдено решение № 1904/23.11.2009 год., постановено по гр. дело № 1798/2009 год., с което П. окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения на основание чл.108 ЗС иск на Г. И. Б. срещу С. К. М., и двамата от[населено място], като не е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на приращението на две сгради за търговия: едноетажна сграда с идентификатор 56784.524.36.3 със застроена площ 52 кв. м. и едноетажна сграда за търговия с идентификатор 56784.524.36.2, със застроена площ 126 кв. м., разположени в поземлен имот с идентификатор 56784.524.36, съгласно скица № 3960/31.08.2009 год. на АГКК-Служба по ГКК[населено място], находящи се в[населено място], бул.”Хр.Б.” № 108.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Г. И. Б., представляван от адвокат С. Ф. М. от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като е постановено в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл.152, ал.2 и чл.121, ал.1 ГПК отм. както и на чл.92 ЗС – при разместена доказателствена тежест...