О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 253

София, 17.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 1015 /2010

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община[населено място] против решение № 101 от 28.04.2010г. по гр. д.№ 142/2010г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 422 от 28.12.2009г. по гр. д.№ 587/2009г. на С. РС. С последното е уважен иска, предявен от П. Д. П., Д. Д. Л., А. И. М. и Е. И. В., като е признато за установено по отношение на Община[населено място], че те, като наследници на Д. К. М. са собственици на пасище мера с площ 1,386 дка, находящо се в м. “Истефоското” в землището на[населено място], [община], съставляващ имот 010332, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със заповед № РД-18-8/16.02.2006г. на изпълнителния директор на АГКК по настоящем представляващ част от имот с идентификатор 69345.10.725.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е извършил косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ, на което се позовават ищците, а е приел, че те са собственици на процесния имот въз основа на това решение без към него да е приложена скица, за допуснати процесуални нарушения поради това, че исковата молба не е вписана. Развива довод и че не е пасивно легитимирана по предявения иск, защото имота е на Н..

В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. 1. обвързан ли е съдът с решението на...