О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

София 09.02.2011

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито заседание на 02.02.2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 70/2010 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Ч., Г. Д. К., Д. А. К., Л. Г. К. и Е. А. К., всички представлявани от адв. О. С., против въззивно решение № 870 от 16.03. 2009 г. по гр. д. № 770/08 г. на Б. окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е отменено решение № 45 от 18.03.2004 г. по гр. д. № 123/03 г. на Районен съд Сандански и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Р. Ч., З. Д. К., Г. Д. К., М. Д. К., Т. Д. К., Д. А. К., Е. А. К. и Л. Г. К., че Т. Д. К., б. ж. на[населено място], общ. С., поч. през 1964 г., е бил собственик към момента на внасянето им в ТКЗС през 1957 г. на следните земеделски земи, находящи се в землището на[населено място]: нива в м. ”Малка бара” с площ 4.020 дка, нива с площ 12 дка в същата местност и нива с площ 3 дка в м. ”Голяма Б.”.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като въпросът дали...