родова подсъдност

служебно правоотношение

Иск за обезщетение

Определение по ч. гр. д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.2

249_11_opr_chj_122gpc.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 316

С., 26.05. 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело N 249 /2011 г.:

Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. на вътрешните работи срещу определение от 16.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 404 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г. о., с което е отменено определение от 16.12.2010 г. по гр. д. № 17748 /2010 на Пловдивски районен съд, 1 с-в., с което е прекратено производството по делото и то е изпратено на ПОС по компетентност и делото е върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че изводът на въззивния съд, че спорът за обезщетение за трудова злополука от служител на МВР, който е държавен служител, е трудов спор в „широк смисъл” на думата е неправилен и противоречи на чл.2, чл.11 и чл.125 ЗДСл. вр. пар.1а ДР на ЗИД ЗМВР в сила към настъпване на инцидента и на чл.61, чл.66, чл.344 и чл.357 КТ. Поддържа, че служебните правоотношения не са трудови такива в „широк смисъл”. Представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване, в което извежда въпроса дали претендираното обезщетение за трудова злополука от служител на МВР, който е държавен служител, е трудов спор, като твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалваното...