Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:С. Ч. С. К. при секретар С. И. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 4914/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. и от „Миротрейд“ ЕООД, против Решение № 2172/27.11.2020 г., постановено по административно дело № 276/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което са отхвърлени жалбите им срещу Разрешение за строеж № 166/06.12.2020 г., издадено от Главния архитект на Район „Централен“ при община Пловдив.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се прогласи нищожността на разрешението за строеж, алтернативно да се отмени като незаконосъобразно. Развити са съображения за допуснато нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, който забранява издаването на разрешение за строеж в имот, в случая самостоятелен обект в сграда, в който съществува незаконен строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.

Касационната жалба се поддържа от адвокат И. Б., който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея, както и претендира присъждане на разноските, сторени от доверителите му пред двете съдебни инстанции.

Ответните страни - Главния архитект на Район „Централен“ – община Пловдив, Д. Коуди, С. В., М. П., Ц. С., В. М., Ф. Делиали, К. Делиали и Е. Узаи, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора. След провеждане на откритото съдебно заседание по делото е постъпило писмено становище от В. М. чрез адвокат Стойчев, което не следва да се взема предвид.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Разрешение за строеж № 166/06.12.2019 г., издадено от Главния архитект на Район „Централен“ – община Пловдив, с което е разрешено на Д. Коуди да извърши строеж : Вътрешно преустройство на жилище – СО с идентификатор 56784.519.723.3.8, находящо се на пети етаж в съществуваща сграда в УПИ XII-847, кв. 50 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив.

Съдът е приел разрешението за строеж за законосъобразно, развивайки мотиви за това, че е издадено от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Въпреки, че по делото е представена Заповед № РД-19-945/08.10.2019 г. на Кмета на Район „Централен“ при О. П. която е влязла в законна сила, с която е наредено премахването на незаконен строеж, реализиран в същия имот, за който се отнася разрешението за строеж, съдебният състав на Административен съд – Пловдив е отхвърлил поддържаната от оспорващия теза за допуснато нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Отказал е да зачете тази заповед, извършвайки й инцидентен съдебен контрол и развивайки мотиви, че премахването на строежа представлява непропорционална мярка, несъобразена с целта на закона, с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и с чл. 8 ЕКПЧ.

Така постановеното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В случая, от доказателствата по делото е установено, че реализирането на строежа, предмет на процесното разрешение за строеж е извършено преди неговото издаване. С посочената по-горе заповед, която е влязла в законна сила е наредено премахването на незаконен строеж „Санитарен възел – баня над жилищно помещение“ и „Изграден вертикален канализационен клон по фасадата на сградата“, находящ се в самостоятелен обект – апартамент с идентификатор 56784.519.723.3.8, който самостоятелен обект е идентичен с обекта, предмет на оспореното разрешение за строеж. По делото не са представени доказателства, установяващи премахването на предварително извършения и незаконен в този смисъл строеж, както и не се твърди узаконяване на същия, което обуславя материалната незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж, като издадено в нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Съгласно тази норма, разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Неправилно съдът в хода на настоящото съдебно производство е извършвал преценка за законосъобразност на заповедта по чл. 225а ЗУТ, при условие, че е влязла в законна сила. Тази заповед е влязъл в сила административен акт, с който, както административният орган, така и съдебният състав, са били длъжни се съобразят и зачетат при постановяване на актовете си.

Предвид допуснатото от първостепенният съд нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, съдебното решение следва да се отмени, след което да се постанови друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Разрешението за строеж се явява материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, но не до степен да се прогласи неговата нищожност. Административният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и без допуснати съществени нарушения на адимнистративнопроизводствените правила. Порокът „материална незаконосъобразност“ се отразява на същинското съдържание на акта и се изразява най-общо в несъответствие между разпореденото с акта и приложимите материалноправни норми. Това нарушение може да се прояви по няколко начина : административният орган не е издирил и приложил правилната за случая материална норма; приложил е точната норма, но е допуснал грешка в тълкуването й; директно е нарушил приложима норма, като въпреки, че се не са били налице юридическите факти, разписани в хипотезата й, е издал административен акт, каквото нарушение е налице в случая. Нищожен би бил акт, когато е изцяло лишен от законова основа и когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган, а в останалите случай, сред които попада и процесния, материално незаконосъобразния акт подлежи на отмяна като унищожаем.

При този изход на спора, в полза на двамата касационни жалбоподатели следва да бъдат присъдени сторените от тях съдебно-деловодни разноски, както следва : в полза на М. С. – 360 лева и в полза на „Миротрейд“ ЕООД – 420 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2172/27.11.2020 г., постановено по административно дело № 276/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, вместо което постановява :

ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 166/06.12.2019 г., издадено от Главния архитект на Район „Централен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на М. С., ЕГН : [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на „Миротрейд“ ЕООД, ЕИК :[ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 420 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Севдалина Червенкова

/п/ Стефка Кемалова