Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Т. С. ЕАД , с ЕИК 831609046 е подало касационна жалба срещу Решение 1270 от 07.07.2014 г., постановено по адм. д. 2612 по описа на Административен съд Бургас за 2013 г. и частна жалба срещу посоченото решение, в частта му с характер на определение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед РД01213 от 22.03.2013 г., издадена от кмета на О. Ц., с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе от Т. С. ЕАД държането на поземлени имоти (ПИ) 00878.107.16, ПИ 00878.107.36, ПИ 00878.107.38 и ПИ 00878.107.57, всички по кадастралната карта на гр. А.. Наред с това, с обжалваното определение е отхвърлено искането на Т. С. ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед РД01-213 от 22.03.2013 г., издадена от кмета на О. Ц..

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, необосновано, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че възраженията на дружеството касаят само статута на изградените сгради в поземлените имоти, а не и правоотношенията между Т. С. ЕАД и О. Ц.. Съставът на АСБ не е съобразил пар. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и пар. 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ. Касаторът поддържа, че е собственик на почивната база, като без значение се явява това, дали постройките са с временен характер, доколкото съществуват във вида, в който са построени. В този смисъл нито държавата, нито общината може да нарушава правата на дружеството. В заключение моли отмяната на обжалваното съдебно решение, уважаване на жалбата, предявена пред АСБ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се твърди постановяване на обжалваното определение в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че в тежест на дружеството е доказване наличието на предпоставките по чл. 60 АПК. Твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че Т. С. ЕАД следва да установи наличието на значителна и труднопоправима вреда. Иска отмяната на обжалваното определение и спиране на допуснатото предварително изпълнение.

В съдебното заседание Т. С. ЕАД се представлява от юрисконсулт Гелков, който поддържа предявените касационна и частна жалби.

Ответната страна - кметът на О. Ц., не се явява и не изпраща представител за участие в производството. В представен по делото писмен отговор ответникът оспорва касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение на остане в сила. С представеното възражение срещу частната жалба ответникът обръща внимание, че предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС, а не съгласно разпореждане на административния орган. В този смисъл не е необходимо ответникът да доказва наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Именно жалбоподателят следва да установи и докаже настъпването на значителна и трудно поправима вреда в резултат изпълнението на акта. Предвид изложеното иска обжалваното определение да остане в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, за която обжалваните решение и определение са неблагоприятни и са в срок.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия касатор и частен жалбоподател срещу Заповед РД01-213 от 22.03.2013 г., издадена от кмета на О. Ц.. С нея, на основание чл. 65 ЗОС, във вр. с чл. 44, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), е наредено да бъде иззето от Т. С. ЕАД държането на ПИ 00878.107.16, ПИ 00878.107.36, ПИ 00878.107.38 и ПИ 00878.107.57, всички по кадастралната карта на гр. А., определен е четиринадесетдневен срок, считано от получаването на заповедта за доброволно изпълнение, в който да се премахнат поставените бунгала и изградената столова, а имотите да се предадат на О. Ц. с приемопредавателен протокол, и е определен такъв за принудително изпълнение. С обжалваното решение жалбата е била отхвърлена като неоснователна.

Установено е от първоинстанционния съд, че на 14.06.2011 г. е сключен договор за наем на посочените погоре ПИ между община Ц. и Т. С. ЕАД за срок от една година, считано от датата на подписването му. Според чл. 11, ал. 2 от договора същият се счита прекратен с изтичане на срока му, дори наемателят да заема имота след срока със знанието и без противопоставянето на наемателя. С нарочно уведомление изх. 26-00-44 от 03.02.2012 г., изпратено до наемателя от О. Ц., договорът е прекратен. С друго такова същият е уведомен, че е открито административно производство по издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС за принудителното изземване на ПИ, които имоти се държат без правно основание от Т. С. ЕАД. Съставен е протокол за констатирания факт, че в срока за доброволно освобождаване четирите ПИ не са освободени. Със спорната заповед, предмет на проверка от АСБ, кметът на О. Ц., на основание чл. 65 ЗОС, във вр. с чл. 44, ал. 3 ЗМСМА, по подробно изложени мотиви, е наредил изземането на посочените там ПИ.

От правна страна съставът на АСБ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Като се е позовал на чл. 65, ал. 1 ЗОС съдът е направил извод, че в спорната хипотеза са налице предвидените в правната норма предпоставки за изземване на общинските имоти. Касае се за имоти общинска собственост, чието изземване е наредено с оглед това, че към момента на издаването на заповедта са държани без основание. Договорът за наем е бил прекратен след изтичане на едногодишния срок по чл. 11, ал. 2 от него. Тоест, считано от 15.06.2012 г. имотите са държани без основание от Т. С. ЕАД. Съдът е намерил за ирелевантно това дали е била платена наемната цена, като наред с това е счел, че спорът във връзка с това е подсъден на общия съд. Въз основа на тези мотиви и като е съобразил, че са били налице двете предпоставки общински имоти, които се държат без основание, съставът на АСБ е направил извод, че за административния орган е възникнало задължение по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС да изземе тези имоти от лицето, което ги държи без правно основание. Възраженията във връзка с приложението на пар. 16, ал. 1 ЗУТ и пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ съдът е приел за неоснователни, доколкото предмет на спорната заповед за ПИ, а не строежи. Както статутът на сградите, така и евентуалният спор за собственост по отношение на тях съдът е намерил за неотносими към висящия пред него спор.

Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. С. ЕАД срещу спорната заповед, е неправилно.

Безспорно е между страните, че върху два от поземлените имоти, предмет на спорната заповед за изземване, са изградени бунгала и масивна сграда - столова, които не са собственост на община Ц., а другите са полски път. Не се спори също така, че тези бунгала са съществували върху поземлените имоти, както към момента на отдаването им под наем, така към момента на съставянето на представените по делото актове за общинска собственост. За тях в заповедта е разпоредено в срока за доброволното й изпълнение да бъдат премахнати с оглед предаването на поземлените имоти на О. Ц.. Предвид тези факти настоящият състав намира, че с обжалваната заповед се цели изземването на поземлени имоти, върху които са изградени сгради. Последните не са собственост на О. Ц.. Още в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд се навеждат доводи за тяхното изграждане съобразно действащите към този момент (от 1970 до 1986 г.) норми. Наличието на чужди сгради върху поземлените имоти обаче, се явява пречка за издаването на заповед за изземването им по реда на чл. 65 ЗОС

. Основателни са касационните оплаквания, доколкото следва да бъде изяснен статутът на сградите (бунгала и столова), находящи се в поземлените имоти - законни ли са или не, имат ли характер на заварени или търпими строежи. Едва след това и при наличие на законовите предпоставки, следва да се предприеме съответното производство по реда на ЗУТ на територията

от или пред компетентния за това административен орган.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед, без да отчете релевантността към спора на възраженията на настоящия касатор, свързани с наличието на сгради в имотите, съставът на АСБ е постановил решението, предмет на контрол, при неправилно приложение на материалния закон. Затова то подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени спорната заповед. Предвид изхода на спора по законосъобразността на спорната Заповед РД01213 от 22.03.2013 г., издадена от кмета на О. Ц., по частната жалбата на Т. С. ЕАД, решението, в частта, с характер на определение, с която е отхвърлено искането на това дружество за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на посочената заповед, следва да бъде обезсилено.

Юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда доколкото не са представени доказателства за това.

По изложените съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение 1270 от 07.07.2014 г., постановено по адм. д. 2612 по описа на Административен съд Бургас за 2013 г., В ЧАСТТА,

с която е отхвърлена жалбата на Т. С. ЕАД срещу Заповед РД01213 от 22.03.2013 г., издадена от кмета на О. Ц., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

, по жалба на Т. С. ЕАД, Заповед РД01213 от 22.03.2013 г., издадена от кмета на О. Ц., с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе от Т. С. ЕАД държането на поземлени имоти 00878.107.16, 00878.107.36, 00878.107.38 и 00878.107.57, всички по кадастралната карта на гр. А..

ОБЕЗСИЛВА

Решение 1270 от 07.07.2014 г., постановено по адм. д. 2612 по описа на Административен съд Бургас за 2013 г.,

В ЧАСТТА

, която има характер на определение, с която е отхвърлено искането на Т. С. ЕАД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед РД 01213 от 22.03.2013 г., издадена от кмета на О. Ц. и

ПРЕКРАТЯВА

производството по делото в тази част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ И. А.а

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Б./п/ Р. Л.

Р.Л.