Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г. Г. от гр. П. срещу решение 540/01.07.2014 г., постановено по адм. дело 309/2014 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против решението по протокол 1 от 11.02.2013г., в частта по т. 5, приложение 2, т. 2310 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет /МКВПМС/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено.

Ответната страна по касационната жалба Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно не е предоставена възстановителна помощ, тъй като за отстраняването на причинените на имота щети е необходим текущ ремонт по смисъла на пар. 5, т. 43 ДР ЗУТ.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на Л. Г. Г. против решението по протокол 1 от 11.02.2013г., в частта му по т. 5, приложение 2, т. 2310 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и при наличие...