Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение 5065 от 19.07.2013 г. по адм. дело 6528/2011 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 16 състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ 22501000193 от 11.03.2011 г., издаден от Й. Д. М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, дирекция СДО, потвърден с Решение 996 от 13.06.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. С. в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури 6/10.12.2007 г.; 7/10.12.2007 г.; 9/12.12.2007 г.; 13/19.12.2007г.; 222/10.01.2008 г.; 24/1.01.2008 г.; 33/18.02.2008 г.; 38/25.02.2008 г.; 56/17.04.2008г.; 214/26.11.2008г.; 231/05.12.2008г.; 252/22.12.2008г.; 333/17.03.2009 г.; 335/01.08.2008г.; 337/05.12.2008г.; 338/30.03.2009 г.; 346/08.04.2009 г.; 347/06.01.2009 г.; 357/17.04.2009 г.; 365/12.05.2009 г.; 366/15.05.2009 г.; 370/19.05.2009 г.; 381/22.05.2009 г., издадени от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД и фактури 8/21.11.2006 г.; 24/29.11.2006 г.; 30/12.12.2006г.; 32/19.12.2006 г.; 8/07.02.2007 г.; 13/26.02.2007 г.; 23/07.03.2007 г.; 74/28.05.2007 г.; 76/29.05.2007 г.; 109/02.07.2007 г.; 126/10.07.2007 г.; 137/09.08.2007г., издадени от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД и относно извършеното в резултат от ревизията увеличение на финансовия резултат, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО отм. за финансовата 2004 г. със сумата 279 400.00 лв., за финансовата 2005 г. със сумата 295 750,00 лв., за финансовата 2006 г. със сумата 340 000,00 лева, на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за финансовата 2007 г. със сумата 833 000,00 лева и за финансовата 2008 г. със сумата 1 240 000,00 лв.
Подадена е и касационна жалба от Б. С. ЕООД срещу Решение 5065 от 19.07.2013 г. по адм. дело 6528/2011 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 16 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ 22501000193 от 11.03.2011 г., издаден от Й. Д. М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, дирекция СДО, потвърден с Решение 996 от 13.06.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. С. в останалата й част.
Касаторът директорът на дирекция ОДОП гр. С. поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Иска отмяната на съдебния акт в съответната му част и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в посочената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. С. Б. С. ЕООД оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.
К. Б. С. ЕООД, представляван от адв.. Ч. твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и необосновано, като постановено при неправилна преценка на доказателствата и при неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин извършването на възложените услуги от различните доставчици. Позовава се на практиката на Съда на ЕС. Иска отмяната на решението в съответната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА в съответната част . Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба на Б. С. ЕООД директорът на дирекция ОДОП гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. К. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП е неоснователна, а касационната жалба на Б. С. ЕООД е частично основателна.
Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ 22501000193 от 11.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, офис СДО в частта, потвърден с Решение 996 от 13.06.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. С. при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2004 г., от 01.02.2005 г. до 31.08.2005 г., от 01.10.2005 г. до 31.12.2005 г., от 01.02.2006 г. до 31.05.2006 г., от 01.07.2006 г. до 31.12.2009 г. и по ЗКПО корпоративен данък за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Установените с РА задължения са в резултат на:
1. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. по фактури, издадени от доставчиците Нарекс ЕООД, ЕТ Я. Т. Я. М., Титан ВГ ЕООД, Арт енд култ ЕООД, Перла Ди ЕООД, ЕТ САС В. Г., Р. К. ЕООД, А. М. ЕООД, Агролес ЕООД, ЕТ Н. К. А. Джабар;
2. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Гиван ЕООД, Хасеп системс ЕООД Ш. Т. ЕООД, Консултранс ООД, Аксел АК ЕООД, Валдес ВЕ ЕООД, ЕС Ел Ди Ей Комършъл груп ЕООД и ЕС Ел Ди Ей Консултинг груп ЕООД на основание чл. 68, ал.1 вр. чл. 6 от ЗДДС;
3. Извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО вр. чл.15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО отм. и на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с отчетените разходи по фактури и доставчици, подробно описани в РД и в РА, както и със сумата на счетоводните разходи за амортизации на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО за съответните финансови години.
Съдът е приел, че РА в оспорената му част е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на РА първостепенният съд е разгледал по отделно доказателствата относно всяка една доставка, по която се претендира право на данъчен кредит и е развил съображения за незаконосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по подробно посочените фактури, издадени от Ес Ел Ди Ей Комършъл груп ЕООД и Ес Ел Ди Ей Консултинг груп ЕООД относно доставки,
свързани със Система за управление на качеството /СУК/, отговаряща на стандарта БДС ЕН ISO 9001:2000 и система за управление на здравето и безопасността при работа /СУЗБР/, отговаряща на стандарта BS OHSAS 18001:2007, а за останалите фактурирани доставки е приел, че не е доказано тяхното осъществяване. По отношение на частта относно установените задължения по ЗКПО за процесните финансови години АССГ е обосновал извода за незаконосъобразност на РА относно извършените увеличения на ФР със стойността на отчетените разходи по подробно описаните от данъчните органи фактури.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същото е частично неправилно.
1. По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП
1.1. Съдът е приел, че жалбата на БАТ Секюрити ЕООД е основателна по отношение на доставките, документирани от Ес Ел Ей К. Г. ЕООД и Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД, свързани със Система за управление на качеството /СУК/, отговаряща на стандарта БДС ЕН ISO 9001:2000 и система за управление на здравето и безопасността при работа /СУЗБР/, отговаряща на стандарта BS OHSAS 18001:2007. За да достигне до този извод, първостепенният съд се е позовал на констатациите на вещото лице по приетото без оспорване от страните заключение по съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ и на събраните по делото писмени доказателства. Така приетото е правилно и обосновано.
Според заключението по СТЕ, в резултат на получените услуги от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД и от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД по изграждане, обучение, вътрешни одити и маркетингови проучвания, ревизираното лице разполага с въведени и функциониращи от 2007 г. системи за управление : 1.
Система за управление на качеството /СУК/, отговаряща на стандарта БДС ЕН ISO 9001:2000 и 2. Система за управление на здравето и безопасността при работа /СУЗБР/, отговаряща на стандарта BS OHSAS 18001:2007 / стр. 6 от СТЕ, л. 331 от делото/. Системите са били предмет на периодични вътрешни одити, извършвани с помощта на посочените двама доставчици, извършени от техния персонал, като въвеждането им предполага и периодично обучение на персонала. Извършван е и независим одит от TUV. Съдът се е позовал на налична писмена документация относно извършваните вътрешни одити и обучения сертификати на TUV, първите версии на СУК на БАТ Секюрити ЕООД, първа версия на СУБЗР на Б. С. ЕООД; част от докладите за извършените вътрешни одити; част от протоколите за извършените обучения, които съдържат точна информация за обучените лица, лекторите, темата и датата на съответното обучение. Съдът изрично е посочил, че ревизираното лице има валидни сертификати на системи за управление съгласно ISO 9001:2000 и ISO 9001&2008 и съгласно BS OHSAS 18001:2007 към момента на ревизията, обхващаща периода 2007 г. 2009 г. и към момента на извършване на експертизата. Изграждането на системите е осъществени от двамата доставчика, а самото сертифициране е извършено от друго лице - независим орган, който разполага със съответната право да извършва сертификация. Следователно, доколкото от събраните доказателства, включително и заключението по СТЕ е видно, че резултатът от възложените услуги е налице при ревизираното лице и то е в изпълнение на договори, сключени между Б. С. ЕООД и неговите доставчици Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД и от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД, то изводът на съда за материална незаконосъобразност на РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по подробно описаните фактури с предмет СУК изграждане, маркетингово проучване е правилен.
Неоснователни са доводите в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. С. в тази й част. За първи път пред касационната инстанция органът излага становище, че въвеждането на системите е извършено от ревизираното лице, което според касатора прави РА в посочената част законосъобразен. Нито в РД, нито в РА има изразено от страна на органите по приходите твърдение, че процесните услуги са осъществени от Б. С. ЕООД. В РД и в РА се съдържат констатации, че доставките с посочения предмет не са извършени изобщо поради липса на доказателства за техния резултат. В този смисъл следва да се посочи разрешението, дадено с Решение на Съда на ЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/2013, според което Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. В процесния случай няма изложени такива факти в ревизионния акт, нито такива се твърдят от органите по приходите, а едва за първи път касаторът поддържа, че при условие, че ревизираното лице е изградило системите със собствен ресурс, то можело да се приеме, че въз основа на обективни данни е доказано, че същото е знаело или трябвало да знае, че посочената от него сделка, обосноваваща правото на приспадане на данъчен кредит, е част от измама с ДДС. Спорът е концентриран единствено относно реалното извършване на доставките, като данъчните органи не твърдят, че резултатът е осъществен и не оспорват факта на извършването му от съответните доставчици. Не е налице посочената хипотеза, за да намери приложение Решението на Съда на ЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/2013.
При постановяване на решението в така обжалваната му част първоинстанционният съд е формирал обоснован и правилен извод за доказано реално извършване на процесните услуги по подробно описаните фактури, издадени от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД и от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД, като е възприел констатираното от вещото лице по СТЕ и е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност. Неоснователно е твърдението на касатора, че предметът на процесните фактури не може да бъде обвързан с въвеждането на процесните системи СУК и СУБЗР. В заключението по СТЕ стр. 7, абз. 6 изрично се посочва, че издадените сертификати от TUV удостоверяват наличието на резултата от извършените услуги по изграждане на СУК и СУБЗР, обучение, вътрешни одити и маркетингови проучвания; въвеждането на системите за управление предполага периодичното обучение на персонала, както и периодични вътрешни одити и съответно, доказателствата за обученията и вътрешните одити са част от документацията от самите системи за управление. Следователно, доводът на касатора, че предметът на спорните фактури не е свързан с изграждането и въвеждането на системите СУК и СУБЗР, не кореспондира със събраните доказателства и се явява необоснован.
1.2. Относно отмяната на РА в частта на извършеното увеличение на ФР за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. относно задълженията за корпоративен данък по ЗКПО:
Изводът на АССГ за материална незаконосъобразност на РА в тази му част е правилен. В хода на ревизията е констатирано, че от страна на Б. С. ЕООД са отчетени по сметка 602 Разходи за външни услуги стойностите по подробно описаните фактури от различни доставчици. Увеличението на финансовия резултат за 2004 г. е във връзка с доставките, извършени от ЕТ Антон първи-А. И. и ЕТ Булстар-Р. И.; ЕТ Агро-Комерс-7-А. М.; Здравен фонд свети Георги АД; ЕТ Яни трейд - Я. М., Перла ДИ ЕООД; ЕТ САС - В. Г., Агролес ЕООД; ЕТ Н. К.- А. Д., Голден бриз ЕООД, Даоком ЕООД, Арт енд Култ ЕООД; за 2005 г. е във връзка с доставките, извършени от Нарекс ЕООД, Здравен фонд свети Георги АД. ЕТ Яни трейд - Я. М., Арт енд култ ЕООД, Роза комерс ЕООД, Арт медиа ЕООД и Агролес ЕООД, за 2006 г. е във връзка с доставките, извършени от Титан ВГ ЕООД, Перла ДИ ЕООД и Артмедиа ЕООД; за 2007 г. е във връзка с доставките, извършени от Гиван ЕООД, Нара 06 ЕООД, Ню трейд 1 ЕООД, Ес ел ди ей комършъл груп ЕООД, Ес ел ди ей консултинг груп ЕООД и Консулттранс ЕООД и за 2008 г. е във връзка с доставките, извършени от Нара 06 ЕООД, Оги нет ЕООД Ню трейд 1 ЕООД, Ес ел ди ей комършъл груп ЕООД, Шен трийз ЕООД, Ес ел ди ей консултинг груп ЕООД и Интер 07 ЕООД. Основанието за извършеното увеличение на ФР за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. е по чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. чл.15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО отм. , а за 2007 г. и 2008 г. по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.
Въз основа на анализа на цитираните материалноправни разпоредби според съда в случаите, когато се твърди наличие на отклонение от данъчно облагане, се касае за предприети от страните действия, които не съответстват изцяло или частично на действителните им отношения или които не съответстват на обичайните търговски взаимоотношения, вследствие на което, като резултат, е налице намаление или цялостно избягване на данъчно задължение при едната или двете от тях. Приложението на разпоредбите изисква наличие на конкретен противоправен резултат като пряка и непосредствена последица от търговските и финансовите взаимоотношения между страните. Правилно според съда данъчните органи не са изследвали дали в резултат на осчетоводените разходи от Б. С. ЕООД насрещните страни издателите на съответните фактури са осчетоводили приходи и как тези приходи са се отразили върху финансовия резултат на всеки от един от доставчиците за периода, съответно дали в резултат на осчетоводения приход не е постигнато заплащането на по-висок корпоративен данък. С оглед законовата дефиниция на отклонението от данъчно облагане, съдържаща се в разпоредбите на чл.14, ал. 1 от ЗКПО отм. и чл.16, ал. 1 от ЗКПО, отклонението от данъчно облагане представлява конкретен резултат от сключена сделка. В процесния случай както правилно е посочено от първостепенния съд ревизиращите органи са били длъжни да установят фактите и обстоятелствата и да подкрепят твърдението си със съответни доказателства, че ревизираното лице осъществява търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите за процесните финансови години, а не са сторили това в изпълнение на доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. В допълнение следва да се посочи, че органите по приходите не са отчели характера и предмета на доставките, като за част от тях се касае за доставка на стоки / напр. рекламни материали, униформено облекло/, а не за услуги, поради което същите не попадат в приложното поле на чл.15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО отм. и чл.16, ал.2, т. 4 от ЗКПО заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Отделно от това за 2006 г. ФР се преобразува със сумата от 156 500 лева по отчетени разходи по доставки от ЕТ М. Д. В., която сума не е отразена в РД. С РД се прави предложение за установяване на задължение за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 30 764,68 лева, а с РА се установяват задължения за корпоративен данък за същата година в размер на 54 239,68 лева. В РА не са изложени конкретни мотиви за формирания краен резултат и как се получава разликата в отразените суми. Едновременно с това следва да се отчете и фактът, че с решение 966 от 13.06.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. С. при ЦУ на НАП процесният РА е отменен в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.07.2006 г., м.08.2006 г., м.09.2006 г. и м.10.2006 г. по фактурите, издадени от ЕТ М. Д. В. и преписката е върната за нова ревизия.
Следователно, като е отменил РА в частта на извършените увеличения на ФР за съответните данъчни периоди, АССГ е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставени в сила.
2. По касационната жалба на Б. С. ЕООД
Неоснователно е твърдението на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, изразяващо се в липса на обсъждане на доводите на Б. С. ЕООД относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, изразяващи се в неспазена процедура по чл. 32 от ДОПК относно връчване на ИПДПОЗЛ до изчерпателно посочените доставчици на ревизираното лице. Наличието на нарушения при връчването на ИПДПОЗЛ по чл.32 от ДОПК спрямо отделните доставчици не може да обоснове само по себе си извода за незаконосъобразност на РА, тъй като съдът следва да извърши преценка относно спазване на материалния закон от ревизиращите органи, каквато преценка същият е осъществил.
Неоснователно е становището на касатора за неправилност на извода на АССГ за неотносимост на влезлите в сила ревизионни актове на доставчиците съобразно тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС по дело С 642/2011. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 ("LVK - 56 EOOД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно, според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС, както правилно е отчетено от АССГ.
Относно приложението на материалния закон касационната инстанция намира следното:
2.1. По отношение на доставките по фактури, издадени при действието на ЗДДС отм. от доставчиците Нарекс ЕООД, ЕТ Я. Т. Я. М. , Титан ВГ ЕООД, Арт енд култ ЕООД, Перла ДИ ЕООД, ЕТ САС В. Г. , Р. К. ЕООД, А. М. ЕООД и Агролес ЕООД съдът е разгледал всички доказателства, събрани в рамките на ревизията и съдебното производство и е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на РА в тази му част.
Материалноправоното основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, изброени по - горе, е нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. и чл. 6 от ЗДДС отм. . Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС отм. за данъчен кредит се признава сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспада. От това легално определение на понятието за данъчен кредит, дадено от законодателя е видно, че фактическият състав за пораждане правото на данъчен кредит изисква наличието на доставка между две регистрирани по ЗДДС лица, която е облагаема по смисъла на този закон. Според законовата дефиниция на понятието доставка за целите на ЗДДС, дадено в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗДДС отм. същата представлява прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока или извършване на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на стоки или услуги е обусловено от наличие на кумулативно предвидените предпоставки, визирани в чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . От друга страна, нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. предвижда, че
органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства:
доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК / ДОПК в сила от 01.01.2006 г./. Необосновано касаторът твърди, че след като по време на ревизията чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. е бил отменен, то органите по приходите не могат да се позовават на него. Правото на приспадане на данъчен кредит се преценява към датата на издаване на фактурите за съответния данъчен период, през който правото е било упражнено, което означава, че нормата на чл.65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. е действаща за всички доставки, извършени преди 01.01.2007 г.
Приложението на чл.65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. може да бъде дерогирано чрез нормата на чл.65, ал. 8 от ЗДДС отм. , изискваща наличието на две кумулативни условия данъкът да е платен по ДДС сметка на доставчика и най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит и правото на данъчен кредит да е възникнало в резултат на облагаема доставка.
Съобразявайки цитираните материалноправни разпоредби по отношение на фактурираните доставки, извършени при действието на ЗДДС /отм., считано от 01.01.2007 г./, на първо място, съдът правилно е отчел липсата на установен факт на плащане на данъка по ДДС сметка на доставчиците. Това обстоятелство не е установено в хода на ревизията, но и съдебно-счетоводната експертиза не се отнася до извършване на проверка в счетоводството на доставчиците, издатели на фактурите / през периода 2004 г. до края на 2006 г./. На второ място, подробно първоинстанционният съд е разгледал писмените доказателства, отнасящи се до доставките от отделните доставчици и е достигнал до извода, че доставките на услуги / стоки не са реално осъществени. На следващо място, АССГ е отчел и факта, че в хода на съдебното производство не е изследва въпроса за начисляване на данъка по реда и условията на чл.55, ал. 6 от ЗДДС отм. , което е основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит.
Неоснователно е твърдението на касатора, че от събраните доказателства се установява извършването на процесните доставки и РА следва да бъде отменен в съответната му част. По отношение на доставките, свързани с изработването на рекламни материали / календари, афиши, билбордове и др./ по фактурите, издадени от Арт енд Култ ЕООД, Перла Ди ЕООД, А. М. ЕООД, ЕТ САС В. Г. АССГ е приел, че няма доказателства кой е изпълнил възложените услуги и дали доставчиците разполагат с кадрови ресурс за осъществяването им; за част от доставчиците липсват доказателства относно естеството и изпълнението на фактурираните доставки. Относно доставките по фактурите, издадени от Нарекс ЕООД с предмет излъчване на реклами в интернет, съдът е достигнал до извода, че протоколите относно доставките не осигуряват конкретна информация за предмета на доставките в кой сайт са излъчени договорените реклами по интернет, кой и как е изработил рекламните клипове и съобщения, възможностите на конкретния доставки да извърши услугата. Относно доставчика ЕТ Я. Т. Я. М. е установено, че не притежава лиценз за извършване на транспорт и на негово име няма регистрирани МПС, за да може да осъществи възложената му транспортна услуга. Относно фактурираните доставки от Титан ВГ ЕООД няма ангажирани документи, доказващи вида на рекламите, данни за интернет страницата, на която са публикувани, тяхното естество и данни за лицата изработили рекламните клипове. Във връзка с доставките от Агролес ЕООД с предмет маркетингови проучвания, изготвяне на тръжна документация, транспортни услуги, посредничество при сключване на договор за охранителна дейност, освен договорите и приемо-предавателни протоколи, няма представени доказателства относно участието на ревизираното лице в търгове с оглед услугите по изготвяне на тръжна документация; липсват данни за естеството на маркетинговото проучване, в каква връзка са извършени транспортните услуги, с какво превозно средство и по какъв маршрут; няма доказателства за ресурсна обезпеченост.
Следователно, като е достигнал до извода за законосъобразност на РА в посочената му част, АССГ е постановил правилно решение.
2.2. Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлена жалбата на Б. С. ЕООД срещу РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Гиван ЕООД, Ес Ел Ди Ей Консултинг груп ЕООД, Ес Ел Ди Ей Комършъл груп ЕООД, Нара 06 ЕООД, Ню Трейд 1 ЕООД с предмет изработване на рекламни материали. Представени са договори и приемо-предавателни протоколи между страните по доставките, но не става ясно как е формирана крайната цена по фактурите, доколкото предметът по фактурите е услуга по договор, рекламни материали. Във фактурите липсва индивидуализация на предмета на доставката, а отделно от това не става ясно за какви рекламни услуги се отнасят фактурите. В тях няма означение на съответния брой рекламни материали, които се предават, няма посочване на единична цена и др. индивидуализиращи белези на стопанската операция. В договорите са описани различните рекламни материали, които следва да бъдат изготвени и тяхната цена, но в приемо-предавателните протоколи са посочени само съответните количества рекламни материали, без да е посочена единична и крайна цена. В този смисъл обосновано АССГ е приел, че представените писмени договори, приемо-предавателни протоколи и документи за плащане на ДО и ДДС по процесните фактури не могат да служат като достатъчно доказателство за наличието на облагаема доставка на стоки/ услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Същият извод се отнася и до услугите, свързани с IT поддръжка, извършвани от различни доставчици, като от договорите и приемо-предавателните протоколи не може да се установи какви са конкретните услуги, респ. дали е налице резултат от тях, какъв е и как е предаден на възложителя.
2.3. Относно доставките с предмет изготвяне на тръжна документация за участие в процедури по ЗОП по фактурите, издадени от Ню Трейд 1 ЕООД и Ш. Т. ЕООД правилно първоинстанционният съд е приел липса на доказателства за извършване на доставките. Представените тръжни документации, с които ревизираното лице е взело участие в различни процедури по ЗОП, не могат да бъдат обвързани с конкретните доставки, по които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Няма налични писмени данни, че именно доставчикът Ню Трейд 1 ЕООД и Ш. Т. ЕООД е осъществил възложената му услуга и съответно, ревизираният субект да е използвал резултата от услугата пред трети лица.
2.4. Относно доставките с предмет маркетингово проучване по фактурите, издадени от О. Н. 07 ЕООД и Нара 06 ЕООД, ревизионният акт се явява издаден при правилно прилагане на материалния закон, както е приел първостепенният съд. В договорите услугата е описана много общо извършване на маркетингово проучване /събиране на информация по програма и анкетна карта, зададени за всеки пазар/ на пазара на охранителната дейност в отделни градове. Приложени са приемо-предавателни протоколи за приемане без забележки на извършените маркетингови проучвания, но липсва конкретизация в какво са се изразявали проучванията. В друга част от протоколите / Оги нет 07 ЕООД/ е отразено, че са изготвени съответен брой анкетни карти, но такива анкетни карти не са представени по време на ревизията и съдебното производство. Няма представени доклади относно резултата от проведените проучвания.
2.5. Относно фактурираните доставки с предмет посреднически услуги, комисионни услуги от доставчиците Нара 06 ЕООД, Консултранс ЕООД, Интер 07 ЕООД РА се явява законосъобразен. Представени са договори за посредничество, които имат много общ предмет / да осигури клиенти, на които комитента да предостави охранителна услуга физическа охрана или охрана със СОТ; да извърши проучване на възможностите за сключване на договор и да посредничи при сключване на договор за охранителна дейност/, както и приемо-предавателни протоколи към тях. В част от приемо-предавателните протоколи липсва каквато и да е конкретизация на предприетите от посредника действия във връзка с договора отразено е, че възложителят приема и потвърждава на изпълнителя посредничеството при сключване на договори за охранителна дейност през съответен период и се изплаща комисионна в посочения размер. В друга част от приемо-предавателните протоколи е посочено, че възложителят приема и потвърждава на изпълнителя посредничеството при сключване на договори за охранителна дейност и изплаща комисионна в посочения размер. В трета част от приемо-предавателните протоколи е отразено, че доставчикът е посредничил за намиране на клиенти на ревизираното лице за съответен период и са посочени отделните клиенти.
Така ангажираните писмени доказателства не могат да обосноват категоричния извод за реално осъществяване на процесните доставки. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ТЗ поставя изискване търговският посредник да води дневник, в който да вписва ежедневно всички сключени договори, като в края на деня е длъжен да датира и подпише станалите вписвания. Извършените вписвания в дневника служат като доказателства за извършената дейност от посредника и съставляват основание за заплащане на възнаграждение /чл. 51 от ТЗ/. Съдебната практика приема, че непредставянето на дневник от търговския посредник не прави действията или сключения от него договор недействителен, т. е. липсва санкция при неизпълнение на задължението за водене на дневник. Независимо от посоченото, тълкуването на разпоредбите на ТЗ налагат извода, че задължението за водене на дневник от търговския посредник е законово установено и следва да бъде подчинено на режима за водене търговските книги - глава седма от част първа на Търговския закон. От това следва, че по отношение на този дневник намира приложение разпоредбата на чл. 55 от ТЗ, която регламентира доказателствения характер на търговските книги.
В процесния случай в договорите няма индивидуализация на предмета на възложените посреднически услуги и не може да се установи какви конкретни действия следва да извърши посредника, за какъв период, къде. В приемо-предавателните протоколи липсва конкретизация на изпълнените посреднически услуги, поради което същите не удостоверяват реализирането на определен резултат. Освен това от страна на посредниците няма представен дневник по чл. 50 от ТЗ, както и ревизиращите органи са установили, че с голяма част от клиентите, за които се твърди, че Б. С. ЕООД е сключил договори за охрана посредством услугите на посредник, дружеството вече е имало сключени договори. При наличието на тези факти и съобразно доказателствата по делото обосновано АССГ е приел РА за законосъобразен в тази му част.
2.6. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 137 от 15.09.2008 г., издадена от О. Н. 07 ЕООД и по фактура 93 от 29.03.2007 г., издадена от Консултранс ЕООД относно извършени СМР, както и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Нара 06 ЕООД, Ню Трейд 1 ЕООД и Интер 07 ЕООД относно доставка на униформено облекло.
2.6.1. С РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на 8000 лева по фактура 137 от 15.09.2008 г., издадена от О. Н. 07 ЕООД. Представен е договор от 01.06.2008 г., съгласно който Б. С. ЕООД възлага на О. Н. 07 ЕООД да изпълни строително-ремонтни работи в гр. С. на обект - офиси 90 кв. м. и офиси в гараж 90 кв. м., находящи се в ж. к. Надежда, ул. Стефансон 1 А. Уговорена е обща стойност на СМР 40 000 лева без ДДС. Към договора в Приложение 1 се описани отделните видове СМР, които следва да бъдат извършени, тяхното количество и единична цена. С акт обр. 19 от 09.08.2008 г. е удостоверено извършването на СМР, подробно посочено от т. 1 до т.11, тяхната единична стойност и обща сума без ДДС 40 000 лева. Протоколът обр. 19 е подписан от страните, като в него е отразено, че възложител е Б. С. ЕООД, изпълнител е О. Н. 07 ЕООД на обект гр. С., ж. к. Надежда, ул. Стефансон 1А. Съгласно писмени обяснения, дадени от управителя на доставчика, строителните материали, необходими за ремонтните дейности са доставяни през м.06 и м.07.2008 г. от Консултранс ЕООД и са фактурирани на 03.08.2008 г. съгласно фактура 315 от 03.08.2008 г. СМР са извършвани от две лица, наети по граждански договор - М. С. Г. и И. П. Т., като извършената от тях работа е приета на 30.07.2008 г. с приемо-предавателни протоколи, съдържащи се в ревизионната преписка.
Данъчните органи са извършили насрещни проверки на физическите лица, като е установено, че и двамата са подали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и са декларирали получен доход от О. Н. 07 ЕООД в размер на 2100 лева. Прието е, че за И. П. Т. същият изрично е посочил, че не е сключвал договор с О. Н. 07 ЕООД и не е получавал възнаграждение, а по отношение на М. Г. е отразено, че фактът на реализиран доход не може да служи като доказателство за реалност на доставката, тъй като от физическото лице не са представени документи и не може да се каже точно за какво е декларираният доход. До извода за липса на доказателства за извършването на доставката е достигнал и първоинстанционният съд.
Така приетото е необосновано и неправилно. Ревизираното лице е положило всички необходими усилия и е ангажирало достатъчно писмени доказателства за извършването на процесната доставка на СМР договор, КСС, акт обр. 19, два броя граждански договори. Към датата на издаване на фактурата се установява по категоричен начин, че възложените СМР са били осъществени от О. Н. 07 ЕООД, като налице са и декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадени от физическите лица за деклариран доход, получен от О. Н. 07 ЕООД. Това обосновава извода за незаконосъобразност на РА в посочената му част.
2.6.2. С РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2000 лева по фактура 93 от 29.03.2007 г., издадена от Консултранс ЕООД. Съгласно договор от 01.03.2007 г. Б. С. ЕООД възлага на Консултранс ЕООД да изпълни строително-ремонтни работи /СМР/ в гр. С. на обект офиси, находящ се в гр. С., ж. к. Надежда. Общата стойност на СМР е 10 000 лева без ДДС. В приложение 1 са описани конкретните видове СМР, количеството им и единичната им цена. Приложен е протокол обр. 19 от 29.03.2007 г. за извършени СМР на обща стойност 10 000 лева и начислен ДДС 2000 лева, двустранно подписан.
Пи наличието на така описаните писмени доказателства необосновано органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура налице са писмени доказателства за извършването на възложените СМР, които се отнасят до обект на ревизираното лице. Като е достигнал до извода за законосъобразност на РА в тази му част, съдът е постановил неправилно решение, което в тази си част следва да се отмени и да се постанови друго, с което РА да се отмени.
2.6.3. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по подробно описани фактури, издадени от Нара 06 ЕООД, Ню Трейд 1 ЕООД и Интер 07 ЕООД относно доставка на униформено облекло.АССГ е приел РА за законосъобразен в тази му част.
- На 15.03.2007 г. е сключен договор между Б. С. ЕООД и Ню Трейд 1 ЕООД, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да достави униформено облекло, включващо: - за лятна униформа панталон и риза 250 броя; - за зимна униформа панталон, пуловер и яке 250 бр. Договорът е сключен за срок от 12 месеца. В чл. 3 от договора се съдържа означение на цената за лятна униформа 200 лева без ДДС за 1 комплект; - за зимна униформа 312,50 лева без ДДС за 1 комплект. Уговорено е плащането да се извърши в брой 100 % авансово за всяка конкретна поръчка. Във връзка с този договори са издадени фактури 153 от 02.07.2007 г. с ДО 25000 лева и ДДС 5000 лева, 156 от 09.07.2007 г. с ДО 25000 лева и ДДС 5000 лева, 219 от 08.11.2007 г. с ДО 25000 лева и ДДС 5000 лева и 222 от 15.11.2007 г. с ДД 25000 лева и ДДС 5000 лева. Към всяка една от фактурите е приложен приемо-предавателен протокол / от 1 до 4/, в който е описан предмета на доставката : 1. Протокол от 02.07.2007 г. изработени летни униформи 125 бр; 2. Протокол от 09.07.2007 г. изработени летни униформи 125 бр.; 3. Протокол от 08.11.2007 г. изработени зимни униформи 80 бр.; 4. Протокол от 15.11.2007 г. изработени зимни униформи 80 бр.
На 01.03.2008г. между същите страни е сключен нов договор, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да достави униформено облекло, включващо: - за пролетно-есенна униформа панталон, яке и риза 400 бр.; - за лятна униформа панталон и риза 400 бр. Договорът е сключен за 12 месеца, считано от датата на подписване. Цената е определена: - за пролетно есенна униформа 250 лева без ДДС за 1 комплект; - за лятна униформа 200 лева без ДДС за 1 комплект. Плащането е уговорено да се извършва в брой 100 % авансово за всяка конкретна поръчка. Към договора са издадени фактури 256 от 05.03.2008 г. с ДО 50000 лева и ДДС 10 000 лева, 303 от 09.04.2008 г. с ДО 70 000 лева и ДДС 14 000 лева. Към фактура 256 от 05.03.2008 г. е приложен приемо-предавателен протокол от 05.03.2008 г. за предадени изработени пролетно есенни униформи 200 броя, а към фактура 303 от 09.04.2008 г. е приложен приемо-предавателен протокол от 09.04.2008 г. за предадени изработени пролетно есенни униформи 80 броя и летни униформи 250 бр.
Стойността по фактурите съответства на цената на отделните комплекти съгласно договора и количеството стоки, предадени според приемо-предавателните протоколи. По фактурите плащането е извършено изцяло в брой.
В ревизионната преписка се съдържат доказателства за изписване на стоки от същия вид от страна на ревизираното лице в периоди, последващи датите на издаване на процесните фактури / л. 125 л. 93 от приложение Х VIII от делото/.
- На 10.08.2008 г. между Б. С. ЕООД и Нара 06 ЕООД е сключен договор, с който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да достави зимно униформено облекло, включващо панталон, сако, шуба, пуловер и елек 200 броя. Договорът е сключен за 3 месеца, като цената е определена на 500 лева без ДДС за 1 комплект.
Издадени са фактура 352 от 08.09.2008 г. с ДО 45 000 лева и ДДС 9000 лева и фактура 427 от 30.10.2008 г. с ДО 40000 лева и ДДС 8000 лева. Приложени са приемо-предавателни протоколи - 1 от 08.09.2008 г. за предадени зимни униформи 90 бр. и 2 от 30.10.2008 г. за предадени пролетно-есенни униформи 80 бр. и летни униформи 80 бр.
Съгласно писмените обяснения на управителя на Нара 06 ЕООД / л.121-л.120 от приложение XXI от делото/ облеклото е доставено по договор за покупко-продажба от Консултранс ЕООД - по договор от 20.05.2008 г., към който еприложена фактура 323 от 03.09.2008 г. и приемо-предавателен протокол от 03.09.2008 г. Съгласно протокола Консултранс ЕООД е предало на Нара 06 ЕООД следните бройки униформи: - летни униформи общо 100 бр.; - пролетно-есенни униформи общо 100 бр. и зимни униформи общо 122 бр. Количеството предадени униформи от Консултранс ЕООД на Нара 06 ЕООД надхвърля количеството униформи, предмет на процесните фактури, по които ревизираното лице претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Освен това доставките от предходния доставчик са извършени на 03.09.2008 г., а спорните фактури са от 08.09.2009 г. и от 30.10.2008 г., т. е. доставчикът е разполагал с необходимото количество униформи, за да ги предаде на възложителя Б. С. ЕООД.
- На 01.03.2008 г. е сключен договор между ревизираното лице и Интер 07 ЕООД, с който възложителят възлага на изпълнителя да извърши доставка на униформено облекло с бродирана емблема на фирмата и обувки, описани по видове и срокове на доставка в приложение 1, неразделна част от договора. Договорът се сключва за 12 месеца. Цената за отделните артикули е определена в чл. 3: - за пролетно-есенно облекло 175 лева без ДДС за 1 комплект; - за лятно облекло 125 лева без ДДС за 1 комплект; - за зимно облекло 213 лева без ДДС за 1 комплект; - за 1 бр. дамска пола 34,40 лева без ДДС; - за 1 чифт зимни обувки - 62,50 лева без ДДС; - за 1 чифт летни обувки 33,50 лева и за 1 чифт есенни обувки 46,00 лева. Уговорено е плащането да се извършва в брой за всяка конкретна доставка.
В приложение 1 към договора / на л. 90 л.91 от приложенията към делото, съгласно представените от ревизираното лице доказателства/ са посочени отделните видове униформи, от колко и какви части се състоят, каква е единичната цена на отделните части, общата цена и срокът на доставката заедно с общото количество.
Издадени са: фактура 80 от 02.04.2008 г. с ДО 70 000 лева и ДДС 14000 лева, придружена с приемо-предавателен протокол от 02.04.2008 г. относно доставката на пролетни униформи, състоящи се от риза дълъг ръкав, панталон, сако, пролетно яке, на обща стойност от 70 000 лева; фактура 107 от 21.05.2008 г. с ДО 50 000 лева и ДДС 10 000 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 21.05.2008 г. за доставка на обувки летни 600 бр. и зимни 650 лева, на обща стойност 50 000 лева; фактура 116 от 10.06.2008 г. с ДО 60 000 лева и ДДС 12000 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 10.06.2008 г. относно доставката на униформи, състоящи се от риза къс ръкав 480 бр, панталон летен 480 бр., яке лятно 480 бр., на обща стойност 60 000 лева; фактура 136 от 14.07.2008 г. с ДО 50 000 лева и ДДС 10000 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 14.072.008 г. относно доставка на униформи, състоящи се от риза къс ръкав 380 бр., панталон летен 380 бр., яке лятно 375 бр., дамска пола 80 бр., на обща стойност 50 000 лева; фактура 139 от 18.07.2008 г. с ДО 25000 лева и ДДС 5000 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 18.07.2008 г. относно доставката на униформи, състоящи се от риза къс ръкав 252 бр., панталон летен 252 бр. и яке лятно 127 бр. ; фактура 191 от 29.10.2008 г. с ДО 60000 лева и ДДС 12 000 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 29.10.2008 г. относно доставката на зимни обувки 960 бр., на обща стойност 60 000 лева; фактура 290 от 19.11.2008 г. с ДО 20 000 лева и ДДС 4000 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 19.11.2008 г. за доставка на зимни обувки 320 бр., на обща стойност 20 000 лева; фактура 377 от 15.01.2009 г. с ДО 35000 лева и ДДС 7000 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 15.01.2009 г. относно доставката на зимни униформи, състоящи се от пуловер 160 бр., яке 165 бр., панталон 100 бр. и сако 165 бр., на обща стойност 35 000 лева; фактура 394 от 10.02.2009 г. с ДО 37 900 лева и ДДС 7580 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 10.02.2009 г. за доставка на зимни униформи, състоящи се от пуловер 192 бр., яке 135 бр., панталон 250 бр. и сако 135 бр., на обща стойност 37 900 лева; фактура 399 от 19.02.2009 г. с ДО 50 800 лева и ДДС 10 160 лева заедно с приемо-предавателен протокол от 19.02.2009 г. за доставката на пролетни униформи, състоящи се от риза дълъг ръкав 400 бр., панталон 400 бр., сако 400 бр., пролетно яке 400 бр., на обща стойност 50 800 лева.
В хода на ревизията са представени доказателства за придобиване на стоките от предходни доставчици фактура 647 от 08.02.2008 г., издадена от Валдес Ве ЕООД с предмет на доставката пуловери 500 бр., зимно яке 500 бр. , вълнени панталони 500 бр., вълнено сако 500 бр., памучно сако 800 бр., пролетно яке 800 бр., памучни панталони 800 бр., ризи с дълъг ръкав 800 бр.; фактура 651 от 05.03.2008 г., издадена от Валдес Ве ЕООД с предмет ризи с къс ръкав 2002 бр., летни панталони 2200 бр., летни якета 1520 бр. и дамски поли 331 бр.; фактура 92 от 17.04.2008 г., издадена от О. Н. 07 ЕООД с предмет 1600 бр. чифта обувки;фактура 197 от 27.01.2008 г., издадена от Ш. Т. ЕООД с предмет мъжки обувки 600 бр. /чифт/, и мъжки обувки 650 бр. /чифт/.
Във връзка с доставките от Интер 07 ЕООД, Нара 06 ЕООД и О. Н. 07 ЕООД според съда не е видима счетоводна кореспонденция по заприхождаване и изписване на стоки от група 30. Според отразеното в решението, което представлява извадка от заключението по ССчЕ, от представените оборотни ведомости и извлечения от счетоводни регистри не е видима счетоводна кореспонденция по заприхождаване и изписване на стоки по сметките от група 30, в т. ч. сметка 302 Материали и сметка 304 Стоки. Ако е налице заприхождаване, продадените стоки би трябвало да са изписвани, но не ежемесечно със счетоводно записване по дебита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки срещу кредитиране на сметка 304 Стоки, а наведнъж в края на годишния отчетен период. Така констатираните несъответствия при счетоводното отразяване на фактурираните доставки не водят до категоричния извод, че не е налице заприхождаване на съответните стоки, а се констатира, че изписването на стоките не е извършвано във връзка с всяка сделка, а веднъж годишно/ в заключението по ССчЕ изрично е отразено, че по дебита на сметка 304 има салда, което може да означава покупки/заприхождаване/ на стоки в предходен период/.
Следователно, от съвкупната преценка на писмените доказателства, както и заключението по ССчЕ се формира извода за незаконосъобразност на РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури 80 от 02.04.2008 г., 107 от 21.05.2008 г., 116 от 10.06.2008 г., 136 от 14.07.2008 г., 139 от 18.07.2008 г., 181 от 23.09.2008 г., 191 от 29.10.2008 г., 290 от 19.11.2008 г., 377 от 15.01.2009 г., 394 от 10.02.2009 г., 399 от 19.02.2009 г. , издадени от Интер 07 ЕООД; по фактури 352 от 08.09.2008 г. и 427 от 30.10.2008 г., издадени от Нара 06 ЕООД; по фактури 153 от 02.07.2007 г., 156 от 09.07.2007 г., 219 от 08.11.2007 г., 222 от 15.11.2007 г., 352 от 08.09.2008 г. и 427 от 30.10.2008 г., издадени от Ню Трейд 1 ЕООД, касаещи доставка на униформено облекло. Налице са сключени договори между страните, приемо-предавателни протоколи, като единичните цени на стоките са посочени в договорите и количеството на стоките и формираната цена съответства на уговореното между страните и отразеното във фактурите. За част от доставчиците са ангажирани доказателства и за предходни доставки, от които може да се направи заключението, че доставчикът е разполагал със съответното количество стоки, за да ги предаде на Б. С. ЕООД. Освен това предметът на доставките е униформено облекло / лятно, зимно, пролетно-есенно/ и обувки, който предмет е пряко свързан с осъществяваната от ревизираното лице дейност по предоставяне на трети лица на охранителни услуги.
При този изход на спора предвид неоснователната касационна жалба на директора на дирекция ОДОП гр. С. на органа не се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
С оглед частичната основателност на касационната жалба на Б. С. ЕООД, в полза на дружеството следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 245,96 лева за двете инстанции. По делото не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Решението в частта, в която "Б. С." ЕООД е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, следва да се отмени за частта над 8265,76 лева и се остави в сила до този размер.
Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 5065 от 19.07.2013 г. по адм. дело 6528/2011 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 16 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на БАТ Секюрити ЕООД срещу Ревизионен акт 22501000193 от 11.03.2011 г., издаден от Й. Д. М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, дирекция СДО, потвърден с Решение 996 от 13.06.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. С. в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит: 1. в размер на 8000 лева по фактура 137 от 15.09.2008 г., издадена от О. Н. 07 ЕООД; 2. в размер на 99 740 лева по фактури 80 от 02.04.2008 г., 107 от 21.05.2008 г., 116 от 10.06.2008 г., 136 от 14.07.2008 г., 139 от 18.07.2008 г., 181 от 23.09.2008 г., 191 от 29.10.2008 г., 290 от 19.11.2008 г., 377 от 15.01.2009 г., 394 от 10.02.2009 г., 399 от 19.02.2009 г. , издадени от Интер 07 ЕООД; 3. в размер на 17000 лева по фактури 352 от 08.09.2008 г. и 427 от 30.10.2008 г., издадени от Нара 06 ЕООД; 4. в размер на 26 000 лева по фактури 153 от 02.07.2007 г., 156 от 09.07.2007 г., 219 от 08.11.2007 г., 222 от 15.11.2007 г., 352 от 08.09.2008 г. и 427 от 30.10.2008 г., издадени от Ню Трейд 1 ЕООД; 5. в размер на 2000 лева по фактура 93 от 29.03.2007 г., издадена от Консултранс ЕООД, както и в частта, в която "Б. С." ЕООД е осъден да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение за сумата над 8265, 76 лева, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт 22501000193 от 11.03.2011 г., издаден от Й. Д. М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, дирекция СДО, потвърден с Решение 996 от 13.06.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. С., в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит: 1. в размер на 8000 лева по фактура 137 от 15.09.2008 г., издадена от О. Н. 07 ЕООД; 2. в размер на 99 740 лева по фактури 80 от 02.04.2008 г., 107 от 21.05.2008 г., 116 от 10.06.2008 г., 136 от 14.07.2008 г., 139 от 18.07.2008 г., 181 от 23.09.2008 г., 191 от 29.10.2008 г., 290 от 19.11.2008 г., 377 от 15.01.2009 г., 394 от 10.02.2009 г., 399 от 19.02.2009 г. , издадени от Интер 07 ЕООД; 3. в размер на 17000 лева по фактури 352 от 08.09.2008 г. и 427 от 30.10.2008 г., издадени от Нара 06 ЕООД; 4. в размер на 26 000 лева по фактури 153 от 02.07.2007 г., 156 от 09.07.2007 г., 219 от 08.11.2007 г., 222 от 15.11.2007 г., 352 от 08.09.2008 г. и 427 от 30.10.2008 г., издадени от Ню Трейд 1 ЕООД; 5. в размер на 2000 лева по фактура 93 от 29.03.2007 г., издадена от Консултранс ЕООД.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Б. С. ЕООД направени по делото разноски в размер на 245, 96 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5065 от 19.07.2013 г. по адм. дело 6528/2011 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 16 състав в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Е. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р./п/ В. П.
В.П.