Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мила 06” ООД – гр. П., подадена от процесуалния представител адв. Ж.М срещу решение № 2068/18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2743/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ЗО-0298658/13.08.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. П. за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „запечатване на търговски обект – център за забавление „Х. Л“, находящ се в гр. П., бул. „С. П“, търговски център „Аркадия“, стопанисван от „Мила 06“ ООД за срок от седем дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.Рират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя необосновано съдът не е взел предвид обстоятелството, че не е издадено наказателно постановление и дружеството е лишено от възможността за защита по реда на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Касаторът излага оплаквания относно преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона и липсата на мотиви за това, като твърди настъпването на непоправими вреди с оглед спирането на дейността на обекта. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта за ПАМ, като в условията на евентуалност иска намаляване срока й на действие.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. П., редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Мила 06” ООД срещу заповед № ЗО-0298658/13.08.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. П. за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „запечатване на търговски обект – център за забавление „Х. Л“, находящ се в гр. П., бул. „С. П“, търговски център „Аркадия“, стопанисван от „Мила 06“ ООД за срок от седем дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган, както и че в нея са изложени фактическите основания за налагането й. Според съда е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка на 08.08.2018г, в 18:30 часа, при извършено контролно авансово плащане на капаро на стойност 20 лева, заплатени в брой, като не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация и работещо фискално устройство. Според АС-Пловдив мярката законосъобразно е приложена от административния орган спрямо лице, което по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗЗД ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Съдът е приел, че след като в случая е установено, че този ред не е бил спазен, законосъобразно е наложена ПАМ. Изложени са мотиви в съдебното решение, че не са налице допуснати от административния орган процесуални нарушения. Обжалваното решение е правилно постановено.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието „принудителна административна мярка“ се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗЗД ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Разпоредбата на чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а“ ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, когато не се издаде съответния документ, а в случая това е фискална касова бележка. Издаването на касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент да издава такава касова бележка. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане.

Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение, по което страните по делото не спорят, административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. Безспорно е от приложената административна преписка, че при извършена проверка от приходните органи на 08.08.2018 г. при извършено контролно авансово плащане на стойност 20 лева, за направена оферта за организиране на детски рожден ден на обща стойност от 280 лева, в стопанисвания от дружеството търговски обект в гр. П., не е издадена фискална касова бележка. Това обстоятелство не се оспорва от дружеството. Наред с това, тълкувайки и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., описана в мотивите на заповедта, която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада, се налага изводът за извършването на административното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, то се налага извод, че ПАМ е издадена законосъобразно на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС.

В процесния случай правилно съдът е приел, че неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, основани на установено несъответствие между фактическите и правни основания, за налагане на мярката, посочени в оспорената заповед. Действително съдът не е обсъдил това възражение, което е поддържано и в първоинстанционното производство. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като не променя изводите за спазване на предвидената от закона форма за издаване на индивидуален административен акт по чл. 59, ал. 2 АПК и изискванията за мотивиране на заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 АПК. Посочените в мотивите на заповедта обстоятелства отговарят на съдържанието на нарушената в случая законова разпоредба, а именно – тази по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Административният орган изрично е посочил, че принудителната административна мярка се налага за неиздаването на фискален бон от регистрираното в търговския обект фискално устройство при извършена контролна покупка на стойност 20 лв. В разпоредителната част на заповедта е посочено съответстващото на констатираното нарушение правно основание за налагане на принудителната административна мярка – чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. От изложеното е видно, че е налице съответствие между фактическото и правно основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Неточната правна квалификация на нарушението, описано в обстоятелствената част по чл. 25, ал. 1, т.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е в мотивите на заповедта и не засяга нито правото на защита на дружеството, нито преценката на съда по приложението на материалния закон. Описаното не е от категорията на съществени процесуални нарушения и не обуславя отмяната на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка.

Относно искането на жалбоподателя за намаляване срока на действие на процесната заповед, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния административен съд във връзка с определения срок на налагане на мярката. Правилно е посочено, че при определяне срока на ПАМ, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено спазването на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта на закона. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, големината на търговския обект и местоположението му, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 7 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2068/18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2743/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.