Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс / ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на А.Ф от [населено място], подадена чрез адв.Д.И против решение 2562/17.04.2018г., постановено по адм. дело 4500/2017г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване №1601966/08.02.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение №407/21.03.2017г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" София при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 АПК.Касаторът оспорва извода на съда, че доходите реализирани от продажбата на финансови инструменти на Нюйоркската фондова борса, не могат да се приемат за необлагаеми по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ тъй като същите не са реализирани на регулирани финансови пазари, регистрирани в държава - членка на ЕС и Нюйоркската фондова борса не отговаря на това изискване.Позовава се на публикуван списък на всички регулирани пазари, лицензирани и действащи съобразно националното законодателство на държавите - членки на ЕС по чл.47 от Директива 2004/39/ ЕО за 2010г., съгласно който NYSE чрез свързана с нея Euronext е лицензирана в съответствие с правилата на Директивата и е призната за регулиран пазар във Франция и Потругалия.Предвид изложеното счита, че реализираните доходи от продажба на акции на този пазар следва да се приемат за необлагаеми.Моли съдът да постанови решение, с което отмени оспореното и постанови друго по същество на спора, с което се отмени издадения АПВ и се дадат конкретни указания за издаването на друг АПВ по силата на който на касатора да бъде възстановена сумата на платения данък по ЗДДФЛ.Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение.Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 968.18лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд - София - град е отхвърлил жалбата на А.Ф срещу АПВ №1601966/08.02.2017г., издаден от С.Ж, старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение №407/21.03.2017г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - гр. С., с който е отказано възстановяване на сумата от 14 606,48лв., която представлява дължимо платен данък от лицето.Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения АПВ като е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, даващи основания за отмяна на акта.Фактическата обстановка по спора е подробно описана в мотивите на съдебния акт, в това число съдът е възпроизвел събраните доказателства и заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза и основанията на органа по приходите за постановения отказ за възстановяване на сумата като недължимо платена.На база на описаната фактическа обстановка и становищата на страните, решаващият съд е приел, че по делото няма спор за факти и че спорния въпрос се свежда до това, попада ли полученият от Фурнаджиев доход в обхвата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.Решаващите мотиви в тази насока са изложени на стр.4 -6 от решението.Подробно са анализирани разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, уреждаща като необлагаеми доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т.11, б."а" от ДР на ЗДДФЛ, както и понятието за регулиран пазар по смисъла на чл.73, ал.2 от ЗПФИ отм. и Директива 2004/39/ ЕО и нейният обхват - инвестиционни посредници и регулирани пазари и публикувания списък в Официален вестник на ЕС бр. С 158/6 на регулираните пазари и коментара към актуализирания списък на регулараните пазари на държавите членки на ЕС по чл.47 от Директива 2004 /39/ ЕО, публикуван за 2010г. След извършения анализ на приложимите разпоредби е изграден извод, че Нюйоркската фондова борса / съгласно заключението на СИЕ/ е със седалище и управление в САЩ, поради което не попада в приложното поле на Директива 2004 /39/ ЕО и фактът че в списъка публикуван в Официален вестник на ЕС бр.С158/6 фигурира EURONEXT AMSTERDAM със собственик NYSE EURONEXT INTERNATIONAL BV, NYSE EURONEXT HOLDING BV, EURONEXT NV, EURONEXT HOLDING NV en EURONEXT AMSTERDAM NV, означава че регулирания пазар EURONEXT AMSTERDAM, регистриран на територията на Холандия, отговаря на изискванията на дял Трети от Директива 2004/39 / ЕО, но не касае правилата на които се подчинява дейността на NYSE САЩ, като същото е прието и по отношение възражението, че свързаната с NYSE компания EURONEXT е призната за регулиран пазар във Франция и Потругалия.Предвид горния анализ е прието от решаващият съд, че разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ визира като необлагаеми доходите на физическите лица от сделки, които се сключват на регулиран български пазар на ценни книжа и на регулиран пазар на ценни книжа във всички държави - членки на ЕС, поради което по отношение на доходите от сделки с акции, които са продадени на официалната фондова борса в държава извън ЕС - NYSE САЩ, разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ не намира приложение.По тези съображения, съдът е приел че издаденият от орган по приходите АПВ е постановен в съотвествие с приложимите разпоредби, поради което е законосъобразен и подадената жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд - София - град е правилно и законосъобразно.
По делото няма спор за факти и същите са изяснени.В срока по чл.129, ал.1 от ДОПК касаторът е депозирал искане с вх.№17-59-00-208/21.12.2016г. за възстановяване на сумата 14 606,84лв., представляваща недължимо платен данък по ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2010г.Няма спор между страните и от представените по делото доказателства е видно, че процесните доходи касаят доходи от продажба на акции на фондова борса NYSE в САЩ в размер на 146 068,17лв., реализирани с посредничеството на "У. Б" АД.
Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ не са облагаеми с данък доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т.11 от допълнителните разпоредби.Според определението дадено в §1, т.11 от ДР на ЗДДФЛ в "Разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл.13, ал.1, т.3 се включват сделките:
а/ с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл.73 от ЗПФИ (ЗАКОН ЗЗД ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ); права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право на записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала.В ЗДДФЛ не се съдържа легално определение на понятието "регулиран пазар", поради което за целите на данъчното облагане е приложимо регламентираното в чл.73, ал.1 от ЗПФИ отм. определение, съгласно което "регулиран пазар" е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия, съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му.Съгласно чл.73, ал.2 от ЗПФИ за "регулиран пазар" се счита и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Д. Т от Директива 2004/39/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета.Член 4, §1, точка 14 от Директива 2004/39/ ЕО определя "регулиран пазар" като многостранна система, управлявана и/или администрирана от пазарен оператор, която обединява или улеснява обединяването на многобройни интереси на трети лица за покупката и продажбата на финансови инструменти - в рамките на системата, и в съответствие с нейните недискреционни правила - по начин, който има за резултат договор по отношение на финансовите инструменти, приемани за търговия, съгласно нейните правила и/или системи, и който има разрешение и функционира регулярно в съответствие с разпоредбите на дял Трети от Директива 2004 /39/ ЕО.
Диференциацията на регулираните пазари, лицензирани в държава - членка по произход и и лицензирани в трета държава е направена в чл.4, пар.20, т."б", като "държава - членка по произход" в случай на регулиран пазар е държавата - членка, в която е регитриран регулираният пазар или ако съгласно националното право на тази държава - членка той няма седалище според устройственият акт, държавата - членка, в която е разположено главното управление на регулирания пазар.Анализа на горните текстове от Директивата и ЗПФИ при съблюдаване и съобразяване с целта на двата нормативни акта да регламентират и хармонизират правилата на ЕС относно инвестиционните услуги и регулираните пазари в рамките на Общността, за да се насърчи и оптимизира търговията с ценни книжа в ЕС, налага извода че за да бъде признат за "регулиран пазар", съответният пазар на финансови инструменти следва да е териториално свързан с държава - членка, която го е признала като регулиран пазар, съобразно собственото си законодателство и го е регистрирала. Именно в интерес на сигурността и гарантиране интересите на участниците в регулираните пазари и многостранна система на търговия на територията на ЕС е въведено задължението по чл.47 от Директива 2004/39/ ЕО за ежегодно актуалиризиране и публикуване в Официалния вестник на ЕС на списък на пазарите, създадени на територията на всяка държава - членка, придобили статута на "регулиран пазар", включително субекта, който отговаря за тяхното управление и органа, компетентен за създаването или одобрението на техните правила.
В коментара към актуализирания списък на регулираните пазари на държавите - членки на ЕС по чл.47 от Директива 2004/39/ ЕО, публикуван за 2010г. в Официален вестник на ЕС бр.2009 / С 158/03 е посочено, че по силата на цитирания чл.47 от Директивата, всяка държава има право да признае статута на "регулиран пазар" на пазарите, които са създадени на нейна територия и отговарят на нормативната й уредба.В коментара е посочено, че приложеният списък посочва наименованията на отделните пазари, които са признати от националните компетентни органи като съответстващи на дефиницията за "регулиран пазар".Освен това той посочва субекта, който отговаря за управлението на тези пазари и органа, компетентен за създаването или одобрението на техните правила.В коментара към актуализирания списък е посочена и целта, към която е насочено публичното оповестяване на регулираните пазари, признати от държавите - членки, като е изтъкнато, че списъкът ще бъде актуализиран редовно, въз основа на съобщените от националните органи данни и същите са приканени да продължават да уведомяват Комисията за всяко добяване или заличаване от списъка на регулираните пазари, за които те са държава - членка по произход.
Съпоставката на горните текстове и съобразяването с целта на Директива 2004/39/ ЕО сочи, че в обнародвания списък на регулираните пазари по чл.47 от Директивата са включени само фондови пазари, регистрирани и признати като регулирани пазари в държави - членки на ЕС и Норвегия, където се намира седалището им или главното им управление.В разглеждания списък не следва да се включват пазари на трети страни.
В случая е безспорно, че Нюйоркската фондова борса е със седалище и управление в САЩ, поради което не попада в приложното поле на Директива 2004/39/ ЕО, а жалбоподателят А.Ф е придобил през 2010г. доходи от продажбата на акции с емитент FORD MOTOR CO чрез инвестиционен посредник "У. Б" АД именно на фондова борса NYES в САЩ.
Позоваването на касатора на списъка публикуван в Официален вестник на ЕС бр.158/6, правилно е отхвърлено от първоинстанционният съд като неоснователно, тъй като липсват каквито и да е данни за изпълнение на изискванията на чл.47 от Директива 2004/39/ ЕО за регистрация на NYES, САЩ като регулиран пазар, съгласно националното законодателство на държава - членка.Обстоятелството, че в списъка публикуван в Официален вестник на ЕС бр.2009 /С 158/ 03 за 2010г. фигурира EURONEXT AMSTERDAM със собственик NYSE EURONEXT INTERNATIONAL BV, NYSE EURONEXT HOLDING BV, EURONEXT NV, EURONEXT HOLDING NV en EURONEXT AMSTERDAM NV, правилно е ценено от първоинстанционниат съд, в смисъл че регулирания пазар EURONEXT AMSTERDAM, регистриран на територията на Холандия, отговаря на изискванията на дял Трети от Директива 2004/39 / ЕО, но не касае правилата на които се подчинява дейността на NYSE САЩ, като същото е прието и по отношение възражението, че свързаната с NYSE компания EURONEXT е призната за регулиран пазар във Франция и Потругалия.
Правилно е ценено от съда и приетото по делото заключение на изготвената СИЕ, като обстоятелството че Нюйоркската фондова борса функционира в съответствие със специфичните изисквания в областта на европейското законодателтво в областта на финансовите пазари и в съдържателен план тя е пазар, организиран и управляван в пълно съзвучие с изискванията, които държавите - членки на ЕС са заложили в приложимата Директива, не може да обоснове извода, че Нюйоркската фандова борса представлява регулиран пазар за целите на данъчното облагане по смисъла на чл.73 от ЗПФИ отм. По делото липсват каквито и да е данни за изпълнение на изискванията на дял Трети от Директива 2004/39/ЕО, озаглавен "Регулирани пазари", както и на чл.36 и сл. относно издадено разрешително за регулиран пазар от държава - членка, както и доказателства за изпълнение на изискванията за управлението на регулирания пазар, посочени в дял трети.Липсват и доказателства за изпълнение на изискванията на чл.47 от Директивата за регистрация на NYSE САЩ, като регулиран пазар, съгласно националното законодателство на държава - членка.Заключението на вещото лице, че Ню Йоркстата фондова борса фактически отговаря в преимуществена степен на изискванията на директивата, относно организацията на дейността й, само по себе си не може да я приравни на пазар със статут на "регулиран пазар" по смисъла на Директива 2004/39/ЕО.
Правилни и законосъобразни са изводите както на органа по приходите, така и на съда, че разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ определя като необлагаеми доходите на физически лица от сделки, които се сключват на регулиран български пазар на ценни книжа и на регулиран пазар на ценни книжа във всички държави - членки на ЕС, следователно по отношение на доходите от сделки с акции, които са продадени на официалната фондова борса в държава извън ЕС, в т. ч. и на NYSE САЩ, разпоредбата на чл.13, ал.1,т.1 от ЗДДФЛ не намира приложение.
По изложените съображения и като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения АПВ, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон и без да са допуснати касационни основания по чл.209 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 968лв. за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, като бъде осъден касатора А.Ф да заплати сумата в размер на 968лв. на ответната страна дирекция "ОДОП" гр. С..
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2562/17.04.2018г., постановено по адм. дело №4500/2017г. по описа на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА А.Ф, ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 968 /деветстотин шейсет и осем / лева за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.