О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2006

гр. София, 30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№720 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ВИП паркет“ ЕООД срещу определение №820 от 10.12.2024 г. по в. ч.т. д.№769//2024 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „ВИП паркет“ ЕООД против разпореждане №3793 от 30.04.2024 г. по т. д.№1192/2023 г. на СГС, с което на основание чл.130, изр.1 ГПК е върната исковата молба, с която са предявени искове срещу „Юробанк България“ АД по чл.29, ал.1, пр.1 ЗТРРЮЛНЦ, а при условията на алтернативност по чл.29, ал.1, пр. 2 и пр.3 ЗТРРЮЛНЦ и производството е прекратено.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Съдът следва ли да взема предвид в решението си конкретни обстоятелства, които не са сочени от страните и не са изследвани и установени в производството по делото, но същите са общоизвестни факти. 2. Длъжен ли е съдът в рамките на правомощията си по чл.7, ал.1 ГПК да даде изрични указания за конституиране на страна в качеството и на задължителен необходим другар, в случай, че искът не е насочен срещу всички задължителни необходими другари и в същото време по делото е установено от въведените като твърдения факти и обстоятелства, че са...