Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Дера“ ООД против решение № 2813 от 25.04.2018г. на Административен съд-София град, постановено по адм. д. № 11714/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р—22002216008054-091-001/ 13.06.2017г., на органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1466 от 14.09.2017г. на директора на дирекция ОДОП-София.

С РА на дружеството допълнително е начислен ДДС и лихви за неотчетени продажби на стоки, както и задължения по ЗКПО.

Наведени са доводи, че решението в атакуваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващи отменително основание по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С., чрез процесуален представител - главен юрисконсулт, оспорва касационната жалба.Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд –София град е отхвърлил жалбата на „Дера“ ООД, против РА № Р-22002216008054-091-001 от 13.06.2017г., в частта потвърдена с Решение № 1466 от 14.09.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“-София досежно допълнително начислен ДДС, ведно със съответни лихви, както и в частта на определен корпоративен данък.

Присъдени са и разноски на Д“ОДОП“-София в размер на 2853лв.

Фактическите основания да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че през процесния период дружеството не е отразило в счетоводството част от фактурите издадени от „Аник 2002“ЕООД.В хода на ревизията не са установени излишъци или липса на стоки, поради което е формиран извод, че същите са реализирани, а приходите от тях н са отчетени.

За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства, както Приел е, че основанието за облагане по особения ред е видно от подписаните от служители на управителя фактури.Фактурите са осчетоводени при доставчика.Отчетена е спецификата на търговските обекти на ревизираното лице-пицарии. Заявки за процесните стоки са давани по телефона, като същите са получавани в процесните обекти от служители.Съдът е обсъдил подробно и възраженито за изтекла погасителна давност на определените допълнителни задължения.

Така според съда правилна е преценката за извършване на ревизия по реда на чл.124,ал.2 от ДОПК.Посочено е, че т. к. основанието по чл.122,ал.1 е подкрепено с доказателства, по силата на чл.124,ал.2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното.

Така мотивиран, въз основа на събраните доказателства и тези приобщени с Протокол от предходно ревизионно производство съдът е намерил за доказано наличието на укрити приходи и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Решението е правилно.

В случая няма спор, че през ревизирания период предмета на дейност на ревизираното лице е ресторантьорство, като същата е упражнявана в пицарии „Анкона“. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното.В случая при извършените насрещни проверки на доставчика „Аник 2002“ ЕООД е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, доказан е транспорт, представени са товарителници, пътни листа, плащане при доставката в брой, видно от представените извадки от контролни ленти на касовия апарат и стокови разписки. Фактурите са подписани от управителя или от служители на ревизираното лице-готвачи, сервитьори и бармани.Не са установени липси или излишъци на стоки.

Неоснователни са доводите в касационната жалба и за изтекла погасителна давност.Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.Ревизията е повторна и налице спиране на давността, поради което правилно е съобразено, че не е изтекла абсолютната десет годишна давност.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2813 от 25.04.2018г. постановено по административно дело 11714 от 2017г. по описа на АССГ.

ОСЪЖДА „Дера „ООД“ да заплати на дирекция „ОДОП“-София разноски в размер на 2853 лв. Решението е окончателно.