Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „България роуд сървиз“ ООД, представено от адв. М.М, срещу решение № 1850/16.08.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 751 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001617003195-091-001/11.12.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Конкретните оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон при разрешаване на спора за определените допълнителни задължения за данък за 2015 г., удържан при източника и за лихви за забава. Предлага интерпретация на националното право и на Спогодбата между Народна република България и К. Б за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото, според която за изплатените от него доходи на белгийски юридически лица – доходи от лихви по договор за финансов лизинг и доходи от наем на ремаркета и на автомобил следва да се приложи данъчното облекчение по чл. 13, т. 3, б. „б“ и по чл. 7, ал. 1 от Спогодбата, като тези доходи се освободят от облагане в държавата на източника. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация - директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез повереник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на „България роуд сървиз“ ООД задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за 2015 г. в общ размер 54 479.05 лева и лихва за забава в...