Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.
Образувано е по жалба на А.Х, от [населено място], против Заповед №ЗС-252/13.11.2017г. на министъра на отбраната, с която е наредено изземване на неддвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната /МО/. Поддържа се искане за отмяна на заповедта като неправилна, тъй като на една и съща дата са издадени две заповеди под №ЗС-251 и процесната №ЗС-252, като с първата се отменя предходна заповед на министъра на отбраната за изземване на същия жилищен имот.
Ответникът: министъра на отбраната, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Въргова, оспорва жалбата като неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна - адресат на акта, поради което е процесуално допустима
Съдът, след като обсъди наведените в жалбата оплаквания и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за настаняване №1559/17.07.1979г. на нач. квартирно-експлоатацинна част /КЕЧ/-София, оспорващата Христова, като волнонаемен служител в системата на МО, заедно с Ц.Д, са настанени във ведомствено жилище, находящо се в [населено място], [улица][жилищен адрес], състоящо се от една стая, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с едно мазе.За същото жилище е сключен и договор за наем с двете служителки от 17.07.1979г., за всяка по 1/2 част, а банята и мазето ще се ползват общо, срещу заплащане на месечна наемна цена.
В жилището фактически е заживяла само оспорващата Христова, видно от удостоверения на домоуправителя от 02.09.2003г. и 15.08.2005г.
Установява се и не е спорно между страните, че с молба вх.№1083/10.09.2003г., оспорващата е поискала да закупи цялото жилище.Водена е кореспонденция по този въпрос, първоначално с положително становище от ответника, но впоследствие с протоколно решение от 22.12.2008г. на специално назначена комисия е посочено, че молбата за закупуване не може да бъде уважена поради това, че молителката не е правоимаща по чл.38, ал.1, вр....