Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, представлявана от директора Е.С, чрез пълномощника му гл. юрк. Г.Б срещу Решение № 262/11.12.2018 г., постановено по адм. д. № 367/2018 г. на Административен съд – Кюстендил. С обжалваното решение ОД на МВР – Кюстендил е осъдена да заплати на С.Г от [населено място] сума в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар, направени в производството по НАХД № 471/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и КНАХД № 153/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 18-1139-000336/28.02.2018 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Кюстендил и отменено с влязло в сила решение на Районен съд – Кюстендил. Наред с това, ОД на МВР – Кюстендил е осъдена да заплати на Георгиев сума в размер на 310.00 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Поддържа се становище, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт, каквото е изискването в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за разликата на сумата над 50 лв. до пълния претендиран размер.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя молба с която поддържа по същество доводите в касационната жалба и моли да бъде даден ход на делото по същество. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по касационната жалба – С.Г от [населено място], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител адв.. Т изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния си представител, който поддържа доводите изложени в отговора на жалбата и моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административен съд – Кюстендил е разгледал предявения от С.Г, иск срещу ОД на МВР – Кюстендил, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискала да ѝ бъде заплатено обезщетение в размер на 600.00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на НАХД № 471/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и КНАХД № 153/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено от първоинстанционния съд е, че по силата на Наказателно постановление (НП) № 18-1139-000336/28.02.2018 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – Кюстендил на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. на основание чл. 177, ал. 5, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 19.02.2018 г. Това наказателно постановление С.Г е обжалвал, като за защитата си по делата Георгиев е ангажирал адв.. Т от АК – Кюстендил, с когото е сключил пред Районен съд – К. Д за правна защита и съдействие серия К № 0000026526 сключен на 02.03.2018 г., като е договорно адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., като при подписване на договора в брой е заплатена сумата от 50.00 лв., а останалата е уговорено да бъде заплатена по банков път. С решение № 268/11.05.2018 г. по НАХД № 471/2018 г. на РС – Кюстендил, съдът е отменил оспореното НП, като незаконосъобразно. Установено от съда е още, че съдебният акт на РС – Кюстендил е бил обжалван по касационен ред пред Административен съд – Кюстендил, който с решение № 174/17.07.2018 г. е оставил в сила решението на районния съд. За доказване на размера на имуществените вреди, ищецът е предоставил Допълнително споразумение към Договор за правна защита и съдействие серия К № 0000026526, сключено на 07.04.2018 г., съобразно което С.Г като клиент по договора, се задължава да доплати на адв.. Т уговорения хонорар в размер на 250.00 лв. не по-късно от 10.08.2018 г., като плащането се извърши на ръка срещу издаване на разписка или по банков път. Констатирал е, че с Квитанция № 1/26.07.2018 г., издадена от адв.. Т за това, че е получил сумата от 250.00 лв. от С.Г, която сума е доплащане на хонорар по НАХД № 471/2018 г. на РС – Кюстендил. По делото пред първоинстанционния съд е бил представен и Договор за правна защита и съдействие серия К № 0000026534, сключен на 06.07.2018 г., касаещ защита и правна помощ по КНАХД № 153/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Съобразно договорените клаузи, адвокатско възнаграждение е уговорено в размер на 300.00 лв. което е заплатено в брой. Съдът приел за безспорно, че С.Г действително е бил защитаван от адвокат видно от съдебния протокол по делото. Съдът е приел иска за допустим, а по подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер, и като такъв го е уважил общо в размер на 600.00 лв., представляващи платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на Административен съд – Кюстендил, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.Пл се и на приетото от Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016 г. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски в размер на 300 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Георгиев иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Георгиев сума общо в размер на 600.00 лв. на адв.. Т. Наред с това, установява се че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита и договореното възнаграждение е заплатено. Претендираните вреди са доказани по размер за сумата от 600.00 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода и направеното искане, от ответника по касационната жалба, следва да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 29) от 06.02.2019 г., серия К № 0000029908. Неоснователно е направеното от касатора с молбата от 18.02.2019 г. (л. 23) искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Същото е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за определяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262/11.12.2018 г., постановено по административно дело № 367/2018 г. на Административен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Кюстендил, с адрес: гр. К., ул. „Ц. О“ № 12 да заплати на С.Г от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН], сумата от 300.00 (триста) лева, представляващи направени по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.