Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

: Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],чрез процесуалния си представител - адвокат Б. против въззивно решение № 763 от 2.06.2010г. по гр. д. № 869/2010г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 149 от 18.01.2010г. по гр. д.№2229 по описа за 2008г. на Районен съд Пловдив, с което е осъден [фирма] да заплати на всеки един от ищците М. Н. Н. и П. Д. Н.-сумата от по 67 440лв./след приспадане на получената застраховка/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради настъпила на 21.04.2008г. при трудова злополука смърт на техния съпруг и баща Д. П. Н., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2008г.,както е отхвърлен иска за разликата до претендирания размер от по 150 000лв. и са присъдени следващите се разноски.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по поставените четири въпроса -1.за правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, който според него е разрешен в противоречие с приетото в т.19 от ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС, 2. за задължението на съда да определи размера на дължимото обезщетение след преценка на всички установени по делото обстоятелства, за който твърди, че е разрешен в противоречие с приетото в т.2 от ППВС №4/1968г. на Пленума на ВС, 3.за начина, по който следва да бъде определен размера на обезщетението, който въпрос според касатора...