Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. по металознание „А.. А. Б.”, постоянно научно звено от състава на Б., [населено място] чрез адвокат Я. К. против въззивно решение на С. градски съд, ІІ-в въззивен състав от 18.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3097/2008 г.

С обжалваното решение е отменено решение на С. районен съд, 70 състав от 21.02.2007 г. по гр. д. № 12817/2005 г. и е постановено друго решение, с което е осъден И. по металознание „А.. А. балевски” към Б. да заплати на Н. Г. Т. сумата 4590 лв. на основание чл. 222, ал. 3 КТ, съставляваща незаплатена част от обезщетение поради прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за срок от 6 месеца и сумата 230 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

С изложение по допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно: за да се третира едно допълнително трудово възнаграждение като възнаграждение с постоянен характер необходимо ли е същото да е уговорено като такова с индивидуален или с КТД или не; в случай, че относимата към едно допълнително трудово възнаграждение работа не се осъществява през всички работни дни, а само в конкретен период от време или определени дни, третира ли се това допълнително възнаграждение като такова с постоянен характер; ако изплащането на едно допълнително трудово възнаграждение не почива на основание трудов договор, респ. КТД, а е обусловено единствено от преценката на работодателя, може ли същото да се счита като допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. Позовава се на Р. № 273/18.02.2009 г. по гр. д. № 41/2009 г. на ОС-Пловдив-влязло в сила; Р. № 1369/4.11.1999 г. по гр. д. № 392/1999 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. от 26.10.2007 г. по гр. д. № 937/2007 г. на ОС-София, влязло в сила; Р. № 222/16.05.2008 г. по гр. д. № 141/2008 г. на ОС-Русе, влязло в сила, копия от които са приложени.

Ответникът по касация Н. Г. Т. чрез процесуални представители адвокати И. М. и Ц. С. е оспорил касационната жалба като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.

Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.

При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд в настоящия състав констатира следното:

Въззивният съд е установил, че ищецът в качеството на служител и ответника в качеството на работодател са сключили на 18.11.1974 г. трудов договор за неопределено време, прекратен на 31.12.2004 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. На служителя е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за срок от 6 месеца в размер на 3 601.98 лв. при определен размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен от служителя месец /м. ноември/ - 600.33 лв., в който размер е включено основно трудово възнаграждение 409 лв. и допълнително възнаграждение за клас от 37% в размер на 151.33 лв. От заключения на икономически експертизи, приети от съда без оспорване от страните е установено, че през м. ноември 2004 г. освен горепосоченото брутно трудово възнаграждение в размер на 600.33 лв. на ищеца е било изплатено и той е получил и допълнително трудово възнаграждение в размер на 765 лв. на основание издадени от законния представител на работодателя № 58/9.11.2004 г., № 62/23.11.2004 г. и № 63/24.11.2004 г. за изпълнение на възложена работа по договори, сключени между ответника и външни клиенти. В КТД и Правилника за договаряне на научно-приложни проекти /задачи/ с външни възложители от постоянните научни звена на Б., утвърден от Председателя на Б. е регламентирано правото на работниците и служителите на Б. да получават допълнително трудово възнаграждение за възложена работа по проекти с външни възложители въз основа на издадена от директора на института заповед. Установено е и че през периода 1994 г. – 2004 г. на ищеца системно и ежемесечно са възлагани от работодателя допълнителни задачи по договори с външни възложители, за изпълнение на които на него му е било изплащано и той е получавал допълнително трудово възнаграждение въз основа на заповеди на председателя на работодателя. Върху тези суми са били правени отчисления за ДОД, фонд ПКБ, лични и здравни осигуровки и ДОО. Същите суми са включени в УП-2, което е представено в Н. във връзка с изчисляване на размера на полагащата се на ищеца пенсия.

При тези безспорно установени данни от правна страна въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е изцяло основателен. Посочил е, че спорът между страните е концентриран относно елементите на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ и дали в него следва да се включи изплатеното на ищеца допълнително трудово възнаграждение, полагащо му се по КТД и Правилник за договаряне на научно-приложни проекти /задачи/ с външни възложители от постоянните звена на Б., утвърден от Председателя на Б.. Правилно съдът е приел, че се касае за допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от действащата към м. 11.2004 г. Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения отм., Съгласно § 1, т. 3 от същата наредба в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват и допълнителните трудови възнаграждения по чл. 2, ал. 1 от наредбата, които имат постоянен характер.

Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че не е налице посоченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ. Формулираните от касатора правни въпроси не са от значение за изхода на делото. Посочените съдебни решения не са относими към конкретния случай.

Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ІІ-В въззивен състав от 18.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3097/2008 г. по касационна жалба от И. по металознание „А.. А. Б.”, постоянно научно звено от състава на Б., [населено място] чрез адвокат Я. К..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: