Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: С. К.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2287 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Д. срещу решение № 54 от 22.03.2024 г. по в. гр. д. № 39/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.
Жалбоподателката счита, че въззивният съд е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал свидетел, неразпитан от първата инстанция по независещи от жалбоподателката причини. Неправилен бил и отказът на съда да кредитира показанията на свидетелката М. М. по причина, че тя е бъдещ наследник на жалбоподателката и има интерес да свидетелства в нейна полза. Съдебните експертизи работили въз основа на оспорен неавтентичен сравнителен материал, на който ищците недобросъвестно се позовали. Обжалваното решение игнорирало най-съществените доказателства, от които следвало извод за валидност на оспореното завещание.
Ответниците Ц. И. Ш., С. Т. Г., А. Т. С., Ж. Г. У., Г. Г. Г. и М. Б. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като съдът е спазил процесуалните правила във връзка със събиране на нови доказателства и е постановил решението си след задълбочен анализ на всички доказателства по делото.
С определение № 1612 от 02.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да прецени всички относими доказателства и обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, както и изложи мотиви по тях.
По поставения въпрос ВКС приема следното:
В практиката на ВКС се приема, че непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. Приема се също, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В този смисъл са например решение № 388 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2010 г., IV г. о., решение № 240 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 518/2018 г., I т. о., решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 625 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5061/2023 г., III г. о. и др.
Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение № 54 от 22.03.2024 г. по в. гр. д. № 39/2024 г. на Пловдивски апелативен съд е отменено решение № 432 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 49/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прогласена по иск с правно основание чл. 42, б.”б” ЗН вр. чл. 25 ЗН, предявен от Ц. И. Ш., С. Т. Г., А. Т. С., Ж. Г. У., Г. Г. Г. и М. Б. Г. срещу Т. В. Д. нищожността на саморъчно завещание от 05.10.2020 г. на С. С. Г., вписано в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 890 от 20.04.2021 г. , том І, дело 434/2021 г., дв. вх. рег. № 889, с което С. С. Г. завещава на Т. В. Д. цялото си недвижимо имущество, включващо къщата му в [населено място], кв.К., [улица], състояща се от два етажа и дворно място към нея, както и земеделските му имоти и спестяванията в банката, тъй като завещанието не е написано изцяло ръкописно от завещателя С. С. Г..
Въззивният съд е приел, че процесното завещание е недействително поради това, че не е написано и подписано от завещателя. Съдебно-графологичната експертиза, изготвена в първоинстанционното производство от вещото лице Н. Н., е дала отговор, че ръкописният текст в саморъчното завещание не е изпълнен от С. С. Г. и той не е написал цифрите в това завещание, сочещи датата на написването му; подписът под завещанието не е положен от С. С. Г. и той не е изписал трите си имена под него. За да направи това заключение вещото лице е изследвало оригинала на завещанието, а като сравнителен материал: заявление от С. С. Г. за издаване на препис от нотариален акт от 05.10.2020 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том 7, нотариално дело 3039/1997 г., молба от С. С. Г. до директора на “СБР-НК” ЕАД, филиал В., от 31.05.2019 год., складова разписка за приемане/предаване на материални ценности № 1033/07.12.2018 г. - индигиран екземпляр, три бели листи формат А4 с ръкописно изписан текст и дати в горната част 05.02.2020 г., 06.02.2020 г. и 18.02.2020 год., заявление за издаване на български документ за самоличност с вх. № 3999/15.07.2020 г.
Заключението по допуснатата допълнителна експертиза, обективирано в протокол № 2022/ДОК-112, не е прието от съда в заседанието на 05.07.2022 г., тъй като е счетено за непълно и неточно. На вещите лица е дадена възможност да бъдат събрани данни от БДС относно изписването на саморъчен текст от завещателя. Впоследствие от вещите лица Б. и Ц. е депозирано друго допълнено заключение, обективирано в протокол за извършена експертиза № 2022/ДОК-166, което е изслушано и прието в съдебното заседание на 11.10.2022 г. Вещите лица са дали отговор на въпросите дали ръкописният текст на завещанието и подписът за завещател са изпълнени от С. С. Г.. Прието е, че дадените отговори нахвърлят предмета на допълнителната СГЕ съгласно протоколно определение от 11.03.2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, която е следвало да даде отговор само за автентичността на подписа на завещателя. Затова въззивният съд е приел, че заключението на допълнителната експертиза не следва да се цени и обсъжда в частта, с която е даден отговор дали ръкописният текст на завещанието е изписан от С. С. Г., тъй като такава задача нито е била поискана от ответницата, нито е била поставяна от съда.
Прието е, че според заключението на допълнителната съдебно-графологична експертиза констатираните съвпадения и в общи, и в частни графически признаци между подписа за завещател в завещанието и подписите в изследвания от експертизата сравнителен материал, са характерни, устойчиви и образуват индивидуализираща съвкупност, даваща основание за извода, че подписът за завещател в завещанието от името на С. С. Г. е положен от С. С. Г.. Доколкото допълнителната съдебно-графологична експертиза е имала и ползвала доста по-голям обем сравнителен материал от документи, носещи образци от подписа на С. С. Г., в сравнение с първоначалната СГЕ, въззивният съд е дал вяра на заключението на допълнителната СГЕ по въпроса за автентичността на подписа за завещателя, поставен в процесното завещание.
Прието е, че съгласно чл.25, ал.1 ЗН, освен да е подписано от завещателя, саморъчното завещание трябва да бъде също така изцяло написано ръкописно от самия завещател, както и да съдържа означение на датата, на която е съставено. Въззивният съд е кредитирал заключението на първоначалната СГЕ в тази част, което сочи, че ръкописният текст в саморъчно завещание не е положен от С. С. Г., както и че същият не е написал цифрите в това саморъчно завещание, сочещи датата на написването му. Не са кредитирани обясненията на ответницата, че текстовата част в ползваното като сравнителен материал от първоначалната СГЕ заявление за издаване на препис от нотариален акт, както и на молбата до директора на “СБР-НК”ЕАД, е изпълнена от нея, тъй като са голословни, а и обслужват изгодна за нея теза, целяща да дискредитира ползваният от СГЕ сравнителен материал, на база на който е направен извод относно автентичността на текста на завещанието.
Съдът не e кредитирал показанията на св. М. М. – дъщеря на ответницата, разпитана в първоинстанционното производство, според която завещанието е съставено саморъчно от С. Г. в нейно и на майка й присъствие, на посочената в същото дата 05.10.2020 г. Съдът е съобразил на основание чл.172 ГПК близката родствена връзка между свидетелката и ответницата (дъщеря и майка), както и заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото в полза на майка й, включително защото тя е неин наследник и би наследила имуществото по завещанието в един бъдещ момент след смъртта на майка й. Освен това показанията й, че завещанието е написано лично и собственоръчно от завещателя, се опровергават от заключението на първоначалната СГЕ. Отбелязано е за пълнота, че дори в заключението на допълнителната СГЕ, което принципно няма да се цени в тази част, експертите са стигнали до извод, че текстът в завещанието вероятно не е изпълнен от С. Г.. От обясненията на самата ответница, дадени в първоинстанционното производство става ясно, че същата сама твърди многократно да е попълвала текста в различни документи от името на С. Г., което в известна степен може да обясни и установения от заключението на СГЕ факт, че текстът в завещанието не е изпълнен от С. Г.. В логическа връзка с този извод са и признанията на самата ответница, че към момента на твърдяното съставяне на завещанието С. Г. е бил в много лошо здравословно състояние, тежал около 200 кг. и бил много трудно подвижен, което подкрепя извода, че текстът на завещанието не е изпълнен собственоръчно от завещателя.
Решението е неправилно.
Въпреки че не е взел изрично становище по въпроса за доказателствената тежест при оспорване автентичността на саморъчно завещание, въззивният съд не е допуснал грешката на първата инстанция, посочена във въззивната жалба, че в тежест на ищците е да представят текстове, изписани от наследодателя и да установят категорично, че текстът в завещанието не е изписан от него. Постоянна е практиката на ВКС, че при оспорване на автентичността на саморъчно завещание доказателствената тежест се носи от лицето, което се ползва от завещанието – то трябва да докаже, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя - решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о., решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о., решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г. и др. Налице е също така практика, според която осигуряването на сравнителен материал е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието, а при спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността – в този смисъл решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г. о., и цитираната в него практика - решение № 171 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6412/2007 г., I г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2014 г., I г. о.
В настоящия случай въззивният съд не е изяснил напълно повдигнатия спор, поддържан и в отговора на въззивната жалба, относно автентичността на сравнителния материал, представен от ищците, въз основа на който са работили вещите лица. Оспорването на този сравнителен материал от ответницата чрез пълномощника й в съдебно заседание на 11.03.2022 г. не е ясно. По-конкретно не е изяснено твърдението на ответницата, че не наследодателят, а лично тя е изписала текста в заявлението от 05.10.2020 г. за издаване на препис от нотариален акт. Не е ясно дали това изявление касае само началния текст на заявлението, или включва и текста с трите имена на получателя и датата на получаване на документа, изписан на последния ред, непосредствено под парафа на получателя и удостоверяващ предаването на документа на правоимащото лице. Не е изяснено също кое лице според ответницата е изписало текста в заявление за издаване на български документи за самоличност вх. № 3999/15.07.2020 г. – документ, който не е представен по делото, но е обсъден от вещите лица. Не е ясно също изричното й становище по въпроса дали завещателят е изписал текста в някои от документите в пенсионното досие /листи 130, 134 и 159/. Досието е изпратено от НОИ след оспорването на първоначалния сравнителен материал и след приемане на заключението по първата графическа експертиза, изготвена от вещото лице Натов. Вещите лица по другата експертиза – Б. и Ц., са изследвали само подписите на завещателя в документите от пенсионното досие, но не и ръкописния текст. Тезата на ответницата е, че завещателят не е обичал да пише и затова тя е писала текстовете в различни документи, а той само се е подписвал. Това обаче е общо изявление и следва да бъде уточнено конкретно за всеки един документ, ползван като сравнителен материал от вещите лица, още повече при оскъдност на сравнителния материал, както е в случая.
На следващо място – вярно е, че заключението на първото вещо лице е било оспорено от пълномощника на ответницата само в частта за подписа, но това е по причина, че според него няма сравнителен материал от почерка на завещателя. Вярно е също, че задачата, която съдът е поставил на допълнителната експертиза във връзка с това оспорване, е само за автентичността на подписа. Но след като вещите лица са изразили мнение и за почерка в завещанието, съдът не може на формално основание да откаже да обсъди заключението и в тази част. Вярно е също, че в допълнителното заключение липсва категорично заключение за почерка – вещите лица са посочили, че ръкописният текст на завещанието вероятно не е изпълнен от лицето по представения сравнителен материал. Все пак тези вещи лица не са изключили и другата вероятност, като отговорът им не е категоричен само по причина на недостатъчност на сравнителния материал от почерка на завещателя. Тяхното заключение обаче е повлияно и от обстоятелството, че те са използвали и оспорен сравнителен материал – документите на лист 25, 26 и 27 от първоинстанционното производство, които са без означен автор и които категорично са оспорени от ответницата, както и текстът в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение на стр.29, който също е оспорен от ответницата. Тези вещи лица не са дали заключение дали трите имена на завещателя, изписани под неговия параф в заявлението за получаване на препис от нотариален акт /лист 28/ и представляващи ръкописен вариант на негов подпис при получаване на документа, съответстват на почерка, с който трите имена на завещателя са изписани в процесното завещание. Няма изрично заключение на вещите лица, основано на почерка, отразен в документи от пенсионното досие – стр.130, 134 и 159. /Както бе посочено, няма и становище на ответницата по този сравнителен материал/. Задачата на съда е да разреши спора за автентичността на завещанието и след като няма специални знания по този въпрос, той не може да игнорира посочената от вещите лица вероятност завещанието да е написано от завещателя, като трябва да положи всички усилия, за да изясни тази вероятност, включително и чрез поставяне на допълнителна задача към вещите лица.
И на последно място – след като има вероятност завещателят да е написал завещанието, липсата на достатъчно сравнителен материал, който да подкрепи тази вероятност, може да се допълни със свидетели. Така в решение № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I г. о., изрично се приема, че когато по едно дело е представено саморъчно завещание, но се спори относно неговото авторство, няма забрана със свидетели да се установява факта на изписване на завещанието от означеното в него лице. В решение № 315 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2013 г., IV г. о., аналогично се приема по съществото на спора, че със свидетели може да се установи датирането на оспореното саморъчно завещание от завещателя, когато експертизата не може да даде категоричен отговор на този въпрос поради това, че изследваните в датата числа са твърде малко като количество и не съдържат достатъчен на брой индивидуализиращи ги признаци. В решение № 158 от 3.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2013 г., II г. о., се приема, че експертно заключение, според което завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, може да обоснове извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл.25, ал.1 ЗН и да се приеме за достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане, ако причините, поради които експертите са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения документ с оглед на особеностите на конкретния случай допускат това. По настоящото дело въззивният съд неоснователно е отказал допускането на втори свидетел на ответницата във връзка с оспореното завещание, при положение, че същият свидетел е бил допуснат от първата инстанция, но не е бил разпитан по независещи от ответницата причини. Повторното искане за допускане на свидетеля е направено в отговора на въззивната жалба и макар то да е условно, съдът е следвало да го уважи, след като не е налице процесуална преклузия за това.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да изясни оспорването от ответницата Т. В. Д. на сравнителния материал и по-конкретно: кой според нея е изписал трите имена на завещателя, намиращи се на последния ред от заявлението от 05.10.2020 г. /лист 28 от първоинстанционното производство/ за издаване на препис от нотариален акт, непосредствено под парафа на получателя; кое лице според ответницата е изписало текста в заявление за издаване на български документи за самоличност вх. № 3999/15.07.2020 г., който не е представен по делото, но е обсъден от вещите лица; дали завещателят е изписал текста в документите на стр. 130, 134 и 159 от пенсионното досие. Следва да бъде допуснат до разпит исканият от Т. Д. втори свидетел за установяване на обстоятелства около съставянето на оспореното завещание. С оглед уточненото становище на ответницата и ако се установи, че е налице нов сравнителен материал от почерка на завещателя, неоспорен от ответницата и необсъден досега от вещите лица, следва да се допусне допълнителна задача на графическата експертиза за изследване автентичността на почерка в текста на оспореното завещание.
Въззивното решение е правилно в частта, с която е прието, че подписът в оспореното завещание принадлежи на завещателя. По този въпрос има категорично заключение на вещите лица Б. и Ц., които са работили с по-богат сравнителен материал в сравнение с вещото лице Натов и затова тяхното заключение правилно е кредитирано от въззивния съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 54 от 22.03.2024 г. по в. гр. д. № 39/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: