О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 553

ГР. София, 22.10.2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.10.2009 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №567/09 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. срещу въззивното определение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по ч. гр. д. №343/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване поради недопустимост на производството по иска на касаторката за отмяна на заповед на Р. и. по о. – Смолян, предоставяща й ползването на платен годишен отпуск на осн. чл.173, ал.4 от КТ.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

Налице е и основанието за допускане на касационното обжалване на определението по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, на което се позовава касаторката – процесуалният въпрос за допустимостта на исковата претенция и осъществяването на търсената искова защита е от значение за точното прилагане на закона.

ВКС на РБ, като разгледа допуснатата частна касационна жалба, я намира за основателна: С обжалваното въззивно определение е прието, че искът на В. Й. за отмяна на заповед на ответника по чл.173, ал.4 от КТ от 7.07.08 г., с която – след покана от работодателя в третата от предвидените в алинеята хипотези, на касаторката е предоставен платен годишен отпуск от 257 работни дни, считано от 13.07.09 г. до 14.07.2010 г., е недопустим. Според ОС в КТ липсва норма, която да сочи на възможност заповедта по чл.173, ал.4 от...