Образувано е по частна касационна жалба на М. О. А. от [населено място] срещу определение № 544 от 28.10.2010 г. по ч. гр. д. № 552/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 23.08.2010 г. по гр. д. № 240/2008 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е върната въззивната й жалба срещу решение, постановено по същото дело, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса.

Ответната страна - К., [населено място] в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 Г. и е допустима.

При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, III г. о. констатира следното:

Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.З, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частната жалбоподателка основания по чл.280, ал.1 ГПК.

Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, относно това от кой момент започва да тече определения от съда срок за внасяне на дължимата държавна такса, когато в този срок е подадена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Цитирано е определение № 769 от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 754/2010 г. на Софийски апелативен съд.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от жалбоподателката въззивната жалба е била оставена без движение до представяне на доказателства за внесена държавна такса за въззивното обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В този срок е подадена молба за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса. Определението, с което молбата по чл.83, ал.2 ГПК не е уважена е влязло в сила на 11.08.2010 г. В указания от съда срок, а и до постановяване на определението от окръжния съд- 23.08.2010 г. не са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, поради което определението, с което въззивната жалба е върната на основание чл.262, ал.2 ГПК е потвърдено.

Съдът намира, че поставения процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело. Обжалваното определение обаче не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Не е налице противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос в обжалваното определение и определението на Софийски апелативен съд. С определение № 769 от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 754/2010 г. Софийски апелативен съд е приел, че след влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 ГПК, в случай на неуважаване на молбата би настъпила изискуемостта на дължимата държавна такса. В настоящия случай Варненският апелативен съд е приел, че определението, с което молбата на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса не е уважена е влязло в сила на 11.08.2010 г. Нередовността на въззивната жалба не е била отстранена в указания от съда срок, поради което определението на окръжния съд от 23.08.2010 г., с което същата е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК като правилно е потвърдено. Ето защо не е налице противоречиво разрешаване на въпроса от кой момент започва да тече срока за внасяне на дължимата държавна такса при подаване на молба по чл.83, ал.2 ГПК и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Останалите въпроси свързани с размера на държавната такса, дължима за въззивно обжалване не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващият извод на въззивния съд, че нередовността на въззивната жалба не е отстранена в срок, поради което по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на определение № 544 от 28.10.2010 г. по ч. гр. д. № 552/2010 г. на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: